О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2340 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 6105/22.VІІ.2019 г. на „Хелио-Тур-С” АД-гр. Елхово, обл. Ямбол, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас против имащата характера на разпореждане по чл. 262 ГПК част от протоколното определение на Бургаския апелативен съд, ТК, от откритото с.з. на 11.VІІ.2019 г. по т. д. № 161/2019 г., с която е било прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му по уважения инцидентен установителен иск за собственост на главно встъпилият в процеса Ж. Г. К. от [населено място] и затова – на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК – е била върната въззивната жалба на търговеца настоящ частен жалбоподател срещу решение № 21/8.ІІ.2018 г. на Бургаския ОС по т. д. № 272/2017 г.
Единственото оплакване на търговеца настоящ частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане /инкорпорирано в горното протоколно определение/ при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на въззивния съд – „с указание да разгледа въззивната жалба в нейната цялост”.
По реда на чл. 276, ал. 1, ГПК ответното по частната жалба Джи Енд Джи`90” ЕООД-гр. Добринище, община Банско, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Инвокиран е довод, че с първоинстанционното решение е бил уважен както установителен иск за собственост на главно встъпило в особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК физическо лице, така и конститутивен иск – с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като въззивната жалба на „Хелио-Тур – С” АД е с предмет само втората част на този съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на „Хелио-Тур-С” АД-гр. Елхово, обл. Ямбол, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно ясно разписаните в процесуалния закон правомощия на въззивния съд /чл. 269 ГПК/, той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В процесния случай въззивната жалба (с вх. № 3668/6.ІІІ.2019 г. по описа на ОС-Бургас) на търговеца настоящ частен жалбоподател се явява редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 2, 3 и 4 ГПК, т.е. да съдържа означение на обжалваното първоинстанционно решение, да указва в какво се състои неговата порочност и в какво се състои искането. Тези задължителни реквизити на съдържанието й позволяват извършване на ефективна проверка за достоверност на твърдението, че решението на първостепенния съд било атакувано в неговата цялост. Видно е от петитумната част на върнатата въззивна жалба, че – като резултат от разглеждане на делото пред Бургаския апелативен съд – се претендира постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли предявения от „Джи Енд Джи`90” ЕООД срещу „Хелио-Тур-С” АД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Следователно първоинстанционното решение не се атакува в онази негова част, с която този конститутивен иск е бил отхвърлен досежно трите поземлени имота с идентификатори 67800.54.191 /с площ от 2 475 кв. м./, 67800.54.11 /с площ от 1 085 кв.м./ и 67800.54.5 /с площ от 462 км./, находящи се в землището на [населено място]. Същевременно уваженият със същото решение на първостепенния съд установителен иск за собственост на главно встъпилото в особеното исково производство физическо лице Ж. Г. К. от [населено място] срещу настоящия частен жалбоподател и ответното „Джи Енд Джи`90” ЕООД е с предмет първият от горепосочените три поземлени имота – този с идентификатор 67800.54.191 с пространство от 2 475 кв. метра. Следователно с отхвърлителната част на първоинстанционното решение по конститутивния иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД „се поглъща” установеното по иска за собственост на главно встъпилото в особеното исково производство физическо лице. Ето защо не само липсва правен интерес у настоящия частен жалбоподател да атакува първоинстанционното решение и в тази му част – по уважения установителен иск за собственост, но и наведените доводи в обстоятелствената част на върнатата му въззивна жалба са единствено досежно процесния предварителен договор /обещание за продажба/ от 7 април 2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение на Бургаския апелативен съд от откритото с.з. на 11.VІІ.2019 г. по т. д. № 161/2019 г., В ИМАЩАТА ХАРАКТЕРА НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ПО ЧЛ. 262 ГПК НЕГОВА ЧАСТ, с която е било прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила по установителния иск за собственост на главно встъпилият в процеса Ж. Г. К. и затова – на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК – е била върната въззивната жалба на Хелио-Тур-С” АД срещу тази част от решение № 21/8.ІІ.2018 г. на ОС-Бургас по т. д. № 272/2017 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на бургаския апелативен съд за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2