О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 07.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1589 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „СУЗИ РМ” ЕООД срещу решение № 1579/11.12.2017 г. по в.гр.д. № 2646/2017 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е потвърдено решение № 2379/13.07.2017 г. по гр.д. № 14948/2016 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/, осъждащо „СУЗИ РМ” ЕООД /ответник/ да заплати на „МИЛТЕКС” ЕООД /ищец/ сумата от 25 844 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от ответника, без правно основание, на собствените на ищеца недвижими имоти, сгради и оборудване, ведно с лихви и разноски по делото, както следва:
– за описана стопанска сграда „Гъскарник” /сграда № 1/ и прилежащите помещения битовка и фуражно помещение –обезщетение в общ размер на 3 400 лв., за посочен период;
– за описана едноетажна масивна сграда № 2 – обезщетение в общ размер на 866 лв., за посочен период;
– за изброено оборудване в описаната сграда № 2 –обезщетение в общ размер на 701 лв., за посочен период;
– за описан телчарник и за описан поземлен имот на [населено място] – обезщетение в общ размер на 15 953 лв., за посочен период;
– за описан поземлен имот № 000905 в [населено място] и трафопост с площ от 8 кв.м. – обезщетение в общ размер на 4 452 лв., за посочен период;
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, като са поставени следните два въпроса: „1/ Следва ли въззивният съд да съобрази Решението си с константната практика на ВС, ВКС по направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на предявения иск по чл.59 ЗЗД след като ищецът е разполагал с иск по чл.236 ЗЗД?; 2/ Следва ли въззивният съд да изложи фактически и правни доводи по направените възражения във въззивната жалба относно недоказаност на размера на претендираното обезщетение, както и по отношение на кои движими и недвижими вещи се претендира същото?”.
Ответникът по касационната жалба – „МИЛТЕКС” ЕООД – [населено място] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
С определение № 169/02.07.2018 г. на касационната жалба на „СУЗИ РМ” ЕООД е оставена без разглеждане, като е прието, че производството е образувано по обективно съединени искове по чл.59 ЗЗД с цена на всеки от исковете под 20000 лв. С определение № 664/05.12.2018 г. по ч.т.д. № 2393/2018 г. определението от 02.07.2018 г. е отменено в частта за заплащане на обезщетение от 24277 лв. /без обезщетението за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към нея/, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „СУЗИ РМ” ЕООД, а в останалата част определението е потвърдено – в частта за заплащане на обезщетение в размер на 866 лв. и 701 лв. за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и на оборудването към нея в землището на Раковски. В отменената част делото е върнато на ВКС за разглеждане на касационната жалба срещу решението на ПОС – в частта на заплащане на обезщетение от 24277 лв. /без обезщетението за ползване на сграда № 2 с площ 108 кв.м. и оборудването към нея/. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС са предявени претенции от „МИЛТЕКС” ЕООД срещу „СУЗИ РМ” ЕООД за дължими обезщетения за неоснователно обогатяване, поради ползване от ответника без съгласие на ищеца, за негова сметка и без основание на собствени на ищеца недвижими имоти и оборудване: стопанска сграда гъскарник, оборудването в нея и втора сграда пак с оборудване в нея, която е за отглеждането на птици, както и телчарник. Претенциите са уважени от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. Поддържаното от ответника възражение, обсъдено от ПОС е, че е недопустимо да се претендират обезщетенията с иск по чл.59 ЗЗД, тъй като в случая ищецът можел да предяви вземането си на основание чл.236 ал.2 ЗЗД. За имотите, с които са свързани претенциите е имало е договор за наем без имота, обозначен като масивна сграда № 2, като сключеният договор за наем е бил развален от наемодателя, считано от 19.10.2015 г., поради неплащане на наем. Налице е влязло в сила решение на ПОС от 03.10.2015 г. по в.гр.д. № 1820/2016 г., с което ответникът-наемател е осъден да върне недвижимите имоти на наемодателя – предмет на наемния договор, за принудителното изпълнение на което са съставени протоколи за въвод от 15.12.2016 г. и 29.12.2016 г. По възражението за недопустимост на иска ПОС е посочил, че няма недопустимо произнасяне от ПРС, тъй като в исковата молба не се излагат съображения за наличие на елементите на чл.236 ал.2 ЗЗД, а се основават претенции за ползване на имот без основание. Същевременно са изложени и съображения, че дори да е неправилна дадената квалификация на претенциите от ПРС, това не би се отразило на допустимостта на решението, доколкото съдът е разгледал всички наведени от ищеца фактически твърдения, а не се е произнесъл по непредявен иск, т.е. не се е отклонил от въведения от ищеца предмет на делото. Според ПОС хипотезата на чл.236 ал.2 ЗЗД е частен случай на хипотеза на чл.59 ЗЗД, при която отношенията се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като валидно правоотношение между страните няма. ПОС е приел, че съдът е разгледал едни и същи предпоставки, съизмерими и с двете възможни правни квалификации като не намира за нужно да преквалифицира спора именно съобразно твърденията на ищеца, отговарящи изцяло на фактическия състав на чл.59 ЗЗД, както е приел и ПРС. Изложени са и съображения във връзка със спорните оборудвания в едната сграда и ползването им, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, като е обсъдил протокола за въвод от 29.12.2016 г., молбата до ЧСИ от 26.10.2016 г., с която ответникът признава неизгодни за него факти относно ползваните от него имоти, в които отглежда патета и иска отсрочване на въвода, решението на ПРС от 12.04.2016 г. по гр.д. № 10526/2015 г. за ревандикация на един от имотите. По възражението относно оборудването в гъскарника да съществува ПОС е посочил, че е преклудирано, доколкото не е направено в срока по чл.131 ГПК, но и противоречи на отговора на ответника, че такова оборудване съществува и изрично му е било предоставено безвъзмездно по договор за заем за послужване, тъй като не е било предмет на договора за наем. По така изложените съображения ПОС е приел въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение за неоснователно и е потвърдил това решение.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така формулираните въпроси освен, че касаят обсъждане на събраните по делото доказателства са и хипотетично поставени, без оглед на изложените от ПОС подробни мотиви във връзка с възраженията за недопустимост на иска и първоинстанционното решение и с правната квалификация, както и с оборудването в сградите. Двете възражения са обсъдени от ПОС и са приети за неоснователни, при изложени съображения за това, като няма основание да се приеме, че въззивното решение е недопостимо, че е произнесено извън очертаната от ищеца рамка на търсена защита, че от ПОС не е даден отговор на поддържани от въззивника оплаквания и не са изложени фактически и правни доводи относно приетата неоснователност на тези възражения. В този смисъл няма основание да се приеме, че поставените от касатора въпроси покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а доколкото липсва въпрос съдът не обсъжда сочените допълнителни критерии за селекция.
Не е налице и основание по чл.280 ал.2 ГПК. Очевидната неправилност, въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване не е тъждествена с неправилността по чл.281 т.3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинският касационен контрол по чл.290 ал.2 ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице ако въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е налице в настоящия случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна „МИЛТЕКС” ЕООД поисканите и направени разноски /договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно/ за настоящата инстанция в размер на 939.37 лв. – адвокатски хонорар, за недопускане на касационно обжалване на решението на ПОС, потвърждаващо решението на ПРС за сумата 24277 лв. /определение № 664/05.12.2018 г./.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1579/11.12.2017 г. по в.гр.д. № 2646/2017 г., потвърждаващо решение на Пловдивски районен съд за присъдено обезщетение в размер на 24277 лв., дължимо от „СУЗИ РМ” ЕООД на „МИЛТЕКС” ЕООД с лихви и разноски.
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „МИЛТЕКС” ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 939.37 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и 37 ст./ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.