О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София,11.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2190 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7220 от 23.VІІІ.2018 г. на Т. И. Д. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Хасково, против определение № 639 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 15.VІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 489/2018 г., с което е било потвърдено определение по № 4 от 16.ІV.2018 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията на при РС-Хасково издадено по заявлението на настоящия касатор с вх. № 2396/2018 г.
Оплакванията на частния касатор Т. Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение в нарушение на материалния закон. Поради това той претендира касирането му, вкл. и на потвърдения с него отказ за вписване на обстоятелства досежно частично прекратяване на ползването на земеделска земя /нива/ на основание валиден договор за наем – по чл. 228 и сл. ЗЗД, като в резултат се допуснело вписване на това обстоятелство от настоящата инстанция.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й Т. Ив. Д. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение Хасковският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 672/13.Х.2011 г. по ч. гр. д. № 635/2011 г., както и в определение № 73/27.І.2012 г. по ч. гр. дело № 26/2012 г., по следния правен въпрос:
„Необходимо ли е да се съобразява нормата на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията /ПВ/ – т.е. да се представи оригинал или официално заверен препис от нотариалната покана за прекратяване на договора, която не е сред актовете, изчерпателно изброени в чл. 4 от този Правилник?”;
Отделно от горното, налице била и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд по следните два правни въпроса:
1./ „Дали правната квалификация на договорните отношения с предмет предоставяне на ползването на земеделска земя не се определя от съдържанието и формата на сключения договор, а не от наименованието му?”;
2./ „Дали когато договорът /за ползване на земеделска земя – бел. на ВКС/ е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и ги обвързва за срок, надвишаващ 4 години, като уговорената престация е в натура и така сделката е била регистрирана в съответната общинска служба по земеделие, не са налице всички реквизити на договор за аренда – независимо от обстоятелството, че същият договор е наименован „договор за наем”?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Хасковския ОС, настоящата частна касационна жалба на Т. Ив. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай главният правен въпрос, разрешен в обжалваното определение на Хасковския ОС, е бил този, че с разпоредбата на чл. 4, б.„е” от ПВ в сега действащата нейна редакция /след ДВ, бр. 92 от 2014 г./ е уредено вписване на договора за наем, „в т. ч. на земеделска земя, за срок по дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД)”, но не и неговото прекратяване – за разлика от уредбата при прекратяване на договора за аренда в земеделието. Ето защо съдържащото се в атакуваното определение произнасяне на Хасковския ОС и по правния въпрос дали е било редовно заявлението на настоящия частен касатор при непредставена към него в оригинал /или в два официално заверени преписа/ нотариална покана за частично прекратяване на процесния наемен договор от 5.ІІ.2009 г., представлява само допълнителна аргументация, която, сама по себе си, не е от естество да обуслови изхода по конкретното дело: при категоричната констатация, че процесният договор, чието частично прекратяване е било предмет на искането за вписване, няма характеристиките на договор за аренда в земеделието, а е наименован облигационен договор по чл. 228 и сл. ЗЗД.
Не е налице обаче и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по останалите два формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, след като и договорът за аренда в земеделието, така както и договорът за наем „в т.ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от 1 година”, са изрично уредени в съответните закони /ЗАЗ и ЗЗД/, а в процесния случай – с оглед постановката по т. 4 от горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС за касационното производство – частният касатор Т. Д. не е навеждал доводи, че било някой от тези два закона, както и приложимият към случая Правилник за вписванията, са непълни, неясни или противоречиви нормативни актове.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 639 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 15.VІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 489/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2