О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 07.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1723 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез юрисконсулт Л. Х. срещу решение № 64/21.02.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 706/2017 г. в частта, в която е потвърдено уважителното решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ за сумата 96000 лв. за двамата ищци Д. Н. К.-Г. и П. П. Г. по предявените от тях искове срещу касатора по чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулира следните въпроси: „1.Налице ли е съпричиняването на вредоносния резултат от страна на родителите на малолетно дете оставено без надзор. Следва ли това съпричиняване да се отчита при определяне на обезщението за неимуществени вреди. Какви следва да са критериите за преценка на наличие за съпричиняване. 2.Следва ли съдът, при преценка за наличието за съпричиняване на вредоносния резултат, да преценява субективните способности на всеки от участниците да предотврати инцидента или следва да преценява само обективните данни за неправомерното им поведение?
Ответниците по касационната жалба – Д. Н. К.-Г. и П. П. Г. оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзОС са предявени искове от Д. Н. К.-Г. и П. П. Г. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за по 300000 лв. за всеки – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето им П. П. Г., настъпила на 14.04.2015 г. в [населено място] в резултат на ПТП, виновно причинена от водач на МПС Ц. Д., застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“, който е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д № 274/2015 г. на ПзОС за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК. ПзОС е уважил исковете за по 130000 лв. за всеки от родителите, като е определил цялостно обезщетение от по 300000 лв., приел е съпричиняване на вредоносния резултат от 20% и е приспаднал доброволно платените от застрахователя по 110000 лв. за всеки родител. По жалби на двете страни ПАС е потвърдил решението на ПзОС като е приел, че основните спортни моменти по делото са съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото дете и размера на дължимото обезщетение. ПАС е възприел установената фактическа обстановка относно механизма на ПТП-то, настъпило в светлата част на деня, посочил е, че водачът на увреждащия автомобил е имал видимост, но се е движел с твърде висока скорост – 70-80 км/ч/ по улица в населено място, по прав участък на пътното платно. Водачът изпреварил два спрени един след друг автомобила в дясната част на платното му за движение, при което преминал от дясната в лявата лента за движение, където на около 2-2.5 м. от бордюра пострадалото дете карало велосипед. Автомобилът настигнал велосипеда, ударил го отзад, тялото на детето се възкачило на предния капак, водачът инстинктивно отклонил автомобила надясно и опитал да го спре, на около 28 м. след удара тялото на детето изпаднало от капака пред движещият се автомобил и попаднало между колелата. Вещите лица по изслушаното заключение от комбинирана автотехническа и медицинска експертиза допълнена с отделна автотехническа експертиза са категорични, че водачът на джипа е можел преди удара с детето да го възприеме, трябвали са му около 20 м за да спре ако бе предприел „аварийно спиране“, но такова спиране и спирачен път няма, като вещото лице предполага, че водачът се е разсеял и не е видял детето /6 годишно/ в лявата лента на около 2-2.5 м от бордюра. Обсъждайки заключението на вещите лица ПАС е приел, че водачът е проявил липса на внимание и карайки с неразрешена и висока скорост е причинил процесното ПТП, като няма никакви данни за проявена форма на невнимание от родителите или поведението на детето да е съпричинило вредоносния резултат при ясна видимост и обективната възможност на водача да възприеме 6 годишното дете на велосипед и при съответна адекватна реакция да го заобиколи или спре, което не е сторено от него. Според ПАС водачът на автомобила е трябвало и е бил длъжен да пази детето, което ясно се е виждало и то от разстояние, позволяващо съответната адекватна реакция на водача на автомобила, защото от дете на велосипед по определение не само може, но и трябва да се очаква всичко /чл.117 ЗДвП/. По тези съображения според ПАС възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51 ал.2 ЗЗД е било недоказано и не е следвало да бъде уважено. Въпреки това ПАС е приел, че като краен резултат постановеното решение на ПзОС е правилно и го е потвърдил, приемайки присъдените размери – по 240000 лв. за всеки родител, при приспадане на доброволно платените суми от застрахователя, но без съпричиняване на вредоносния резултат.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но не е налице соченият допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Вярно е, че обективният характер на съпричиняването се признава в съдебната практика, имаща задължителен характер /т.7 от ППВС № 17/1963 г./, където е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се съобразяват конкретните обстоятелства и наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приема се, че принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликт и възникване на вредите, при което разпоредбата би могла да се приложи и когато пострадалото е малолетно дете, доколкото поведението му е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Но изложените съображения на ПАС в случая са свързани с установените по делото относими факти, сочещи действително на поведение на малолетно дете на велосипед на пътното платно, но достатъчно видимо за управляващия водач и без наличие за предпоставка тази проява да води до вредоносен резултат при проявена нормална грижа при управление на МПС в населено място, каквато не е проявена от водача Ц. Д.. В този смисъл логично е приетото от ПАС, че в хипотеза на управление на МПС в нарушение на ЗДвП, при ясно видимо малко дете на пътя, изискващо повишено внимание от водачите /чл.117 ЗДвП/, няма основание да се приеме причинна връзка между поведението на това дете и вредоносния резултат, респ. приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. По тези съображения поставените въпроси, макар и във връзка със спора не покриват хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а изразяват само защитната теза на касатора и желанието му за друг, по-благоприятен за него резултат от спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата Д. Н. К.-Г. и П. П. Г. поисканите и сторени разноски за настоящата инстанция в размер на по 1970 лв. за всеки – адвокатско възнаграждение /договори за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64/21.02.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 706/2017 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. Н. К.-Г., ЕГН [ЕГН] сумата 1970 лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. П. Г., ЕГН [ЕГН] сумата 1970 лв. /хиляда деветстотин и седемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.