О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 11.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 194 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9560/1.ХІІ.2017 г. на „Юробанк България” АД-София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против определение № 507 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в от 15.ХІ.2017 г. по т. д. № 823/2016 г., с което е била оставена без уважение молба на кредитната институция с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 245/10.VІІІ.2017 г. в частта му за разноските: посредством присъждане в полза на банката на допълнителни съдебни разноски без да се посочва техния размер.
Оплакванията на частния жалбоподател „Юробанк България” АД са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му „с всички законни последици”, както и присъждане от настоящата инстанция на „съответно направените във въззивното производство разноски, както във връзка с чл. 23, алинея 2 от договора, така и с оставената без уважение въззивна жалба на С. и К. Н.”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата ответници по частната жалба С. и К. Н. от [населено място] писмено са възразили по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение. В тази връзка те инвокират доводи, че въззивният съд неправилно – в противоречие с относимата трайна практика на Съда на ЕС – е обезсилил първоинстанционното решение по отношение клаузата чл. 23, ал. 2 от процесния договор за банков кредит, но доколкото произнасянето на първостепенния съд досежно неравноправност на горепосочената клауза било по негов служебен почин, а не произтичало от предявен от Н. иск, не следвало да бъде ангажирана отговорността им към частния жалбоподател за разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на „Юробанк България” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд законосъобразно е приел, че адресираната до него молба на „Юробанк България” АД-София (с вх. № 7472/27.ІХ.2017 г.) е за изменение /а не за допълване!/ на неговото въззивно решение № 245/10.VІІІ.2017 г., постановено по т. д. № 823/2016 г. в частта му за разноските. Според съдопроизводственото правило на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В процесния случай обаче, претенцията на банката настоящ частен жалбоподател е била за присъждане на разноски „без същите да се посочват като размер”. В заключение, с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд обосновано се позовава на точния разум на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, предпоставяща произнасяне по съществото на иска, респ. – частичното му отхвърляне, съпоставяйки в тази връзка обстоятелството, че в конкретната хипотеза няма произнасяне по същество относно неравноправност на клаузата на чл. 23, ал. 2 от процесния договор за банков кредит.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 507 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 15.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 1116/2018 г. в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2