О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 18.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2330 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК- във вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5534/4.ІV.2018 г. на „Канбан” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 317 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 14.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 137/2018 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № 122/28.ІІІ.2018 г. в частта му за разноските.
Оплакванията на софийското търговско дружество са за неправилност на атакуваното определение, тъй като то противоречало на закона. Затова търговецът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК от настоящата инстанция, с който да му бъдат присъдени и платената държавна такса, както и изплатения хонорар за един негов адвокат от САК да настоящето частно производство пред ВКС в размер общо на 215 лв. (15 лв. + 200 лв.).
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба община Велинград писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й (понеже въззивното решение № 122/28.ІІІ.2018 г. на Пазарджишкия ОС по гр. д. № 137/2018 г. не подлежало на обжалване пред ВКС), така и по основателността й, претендирайки за оставянето й без разглеждане, респ. – без уважение, като на общината бъдели присъдени разноски за настоящето частно производство в размер на сумата от 2 лв. (два) лева, представляваща разход „за пощенски услуги за изпращане на отговор на частната жалба”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното по този ред производство пред Пазарджишкия ОС, действащ като въззивна инстанция, настоящата частна жалба на „Канбан” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Република постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г., определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта му за разноските се обжалва пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Това следва от положението, че когато въззивният съд се произнася по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение подлежи на директен контрол пред ВКС. В този случай Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Ето защо, настоящата частна жалба на „Канбан” ООД-София няма процесуалноправното естество на „касационна”, а придружаващото я изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК е напълно безпредметно.
За да откаже допълване на въззивното си решение с произнасяне по отговорността на страните по спора за разноски, Пазарджишкият ОС е приел, че щом като въззивната жалба на всяка една от тях се е оказала неоснователна, то не възниква задължение за покриване на разноските на насрещната страна, позовавайки се в тази връзка на определение № 4/8.І.2016 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 3594/2015 г. С последното е била разгледана аналогична хипотеза, в която и двете касационни жалби, подадени от насрещни страни по спора, предмет на атакуваното с тях /в съответната му част/ въззивно решение, не са били допуснати до касационен контрол.
Като правилен /законосъобразен/ този решаващ правен извод на Пазарджишкия ОС ще следва да бъде споделен. Той е в стриктно съответствие с нормативните разрешения по чл. 81 ГПК-във вр. чл. 78, алинеи първа и трета ГПК. В заключение, ирелевантно е обстоятелството изпълнени ли са били от страна на „Канбан” ООД изискванията на чл. 80 ГПК.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по частната жалба община искане за това, търговецът настоящ частен жалбоподател ще следва да бъде осъден да й възстанови пощенските разходи за изпращане по делото на отговор по същата жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 317 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, от 14.VІ.2018 г., постановено по гр. дело № 137/2018 г.
О С Ъ Ж Д А частния жалбоподател „Канбан” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІV – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по частната жалба община Велинград, [улица] /Булстат[ЕИК]/ СУМА в размер на 2 лв. (два лева), представляваща разход „за пощенски услуги за изпращане на отговор на частната жалба”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2