О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 22.05. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3096 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Екмон“ ЕООД чрез адв. Ю. С. срещу решение № 1083/02.05.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 6 състав по т.д. № 1029/2018 г., потвърждаващо решението на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната му отхвърлителна част по иска на касатора по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в собствен на ответника Столична община недвижим имот за горницата от уважените до предявените размери по всяко едно перо за извършени подобрения, подробно конкретизирани.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Столична община не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС „Екмон“ ЕООД, сега касатор, е предявил иск срещу Столична община за присъждане на обезщетение за извършени от него подобрения в собствен на ответника недвижим имот – къща и дворно място в [населено място], [улица] периода 2007 г. – 2008 г. Подобренията са описани в 11 пункта с посочен размер във всеки пункт, като общият размер на претенцията за пълната сума на подобрението е определен на 100000 лв. По делото не е спорно, че е налице влязло в сила решение № 343/02.07.2014 г. по гр.д. № 2733/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, с което е уважен иск на касатора срещу Столична община, предявен като частичен за 100000 лв. все за подобрения в същия имот за период 1990 г. – 2008 г. След дадени възможности за уточнение от ищеца на предявения иск е направено такова с молба от 25.11.2016 г., че с влязлото в сила предходно решение искът му е уважен за 46.31% от пълния размер на вземането му за обезщетение на процесните подобрения, предвид на което и претенцията му в настоящото производство е за разликата от 53.69%, която е изчислил от определения размер на разходите за извършените 2007 г. – 2008 г. подобрения, съобразно приетата по делото СТЕ. САС изрично е посочил допуснатото от СГС уточнение, направено от ищеца и посочено по-горе, както и, че по воденото предходно дело подобренията в отделните пунктове са идентични с описаните в настоящото дело. Съобразявайки уточнението и посочените подобрения по пера за посочения период, както и сключения между страните договор от 26.02.1990 г. и споразумението към него, САС е приел, че касаторът и Столична община са постигнали споразумение за отдаване под наем на процесния имот, в който касаторът да извърши ремонт и реконструкция с негови средства, без да е изрично посочено за чия сметка са, освен, че страните са съгласни разходите да е възможно да се прихванат от дължимия наем. При тези доказателства САС е приел, че касаторът – ищец в първоинстанционното производство има право да получи по-малката от двете стойности на обедняването, а именно извършените разходи за строителството към датата на разходването. Съобразявайки заключението на извършени единична и тройна СТЕ за извършени подобрения и показания на свидетеля М. за същите и времето за извършването им, САС е приел, че на касатора следва да бъдат присъдени извършените от него стойности за разходи за закупени материали и труд, но без да се начислява печалба и ДДС, тъй като в исковата молба не е посочено СМР да са извършени от трето лице, на което да е калкулирана печалба и ДДС. САС е изложил съображения в подкрепа на крайния извод на СГС, че искът за претендираните обезщетения за извършени подобрения по отделните пера са основателни до уважените от СГС размери с оглед направеното уточнение, че претендирани частични размери на претенцията са за 53.69% с оглед наличието на предходното уважително решение по частичен иск представляващ 46.31%. По тези съображения САС е потвърдил решението на СГС в обжалваната му отхвърлителна част за горницата над уважените до предявените размери за всяко перо, като е приел, че в тази част искът е неоснователен. Изложени са подробни съображения за отделните пера, както и по оплакванията за допусната фактическа грешка в посочения размер на отхвърлената част на иска, което според САС не обуславя недопустимост на въззивното решение, а е основание да бъде отстранено по реда на чл.247 ГПК.
Съгласно ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. С оглед на тези постановки в задължителните за съдилищата ППВС и ТР на ОСГК /чл.130 ал.2 ЗСВ/, настоящият състав на ВКС не намира основание за недопустимост на въззивното решение, както твърди касаторът и за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ – СГС и САС са се произнесли по предявен иск, на соченото от ищеца основание и съобразно посочените от него обстоятелства и факти, на които основава искането си и в какво се състои то /чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК/.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Съобразно тези указания изложението на касатора не визира въпроси, покриващи общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът възпроизвежда твърденията в касационната си жалба за неправилност при произнасянето от САС, съпоставяйки крайните изводи на САС с произнасяне на ВКС по други обективно неидентични казуси. Доколкото касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1083/02.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав по т.д. № 1029/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.