О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 12.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1159 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба с вх. на ВКС № 10087/22.11.2018 г. на касатора Й. Е. Г. чрез адв. И. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановено по реда на чл. 288 ГПК определение № 522/19.11.2018г. по настоящото дело. Молителят твърди, че в диспозитива на определението е изписан погрешно номера на делото, по което не се допуска касационно обжалване – „№ 529/2017 г.”, вместо правилното „№ 527/2017 г.” Същевременно сумата от 125119.20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която касаторът е осъден да заплати, не отговаря на действително заплатената сума по договора за правна защита и съдействие.
Ответната страна по молбата и по делото –„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът намира, че молбата е неоснователна.
С решение № 2587/2017 г. по в.гр.д. № 529/2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/ след отмяна на решение от 23.11.2015 г. по гр.д. № 1446/2014 г. на Софийски градски съд /СГС/ са отхвърлени предявените от ищеца Й. Г., сега молител искове срещу „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с правно основание чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5007869.70 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от договорно неизпълнение. Й. Г. е депозирал касационна жалба с вх. на САС № 4108/06.03.2018 г. срещу така постановеното въззивно решение, в която погрешно е посочил, че атакуваният акт е постановен по „гр.д. № 527/2017 г.” При постановяване по реда на чл.288 ГПК на определение № 522/19.11.2018 г. по настоящото дело съставът, след като е констатирал и посочил в акта си гореописаната техническа грешка в касационната жалба, правилно е изписал номера на въззивното дело „№ 529/2017 г.”, по което е постановено обжалваното решение № 2587/2017 г. на САС, предмет на касационната жалба.
Относно частта в молбата по чл.247 ГПК, касаеща присъдените разноски:
С атакуваното определение № 522/19.11.2018 г. по настоящото дело не е допуснато до касационно обжалване решение № 2587/2017 г. по в.гр.д. № 529/2017 г. на САС по касационна жалба на Й. Г.. Действително с определението настоящият състав на основание чл.78 ал.3 ГПК е осъдил касатора, сега молител да заплати на ответната страна в касационното производство – „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125119.20 лв. В мотивната част на атакуваното определение е посочено, че същото е определено въз основа на: списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, анекс към договора, фактура и пълномощно.
Д. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД отговор на касационна жалба на Й. Е. Г. е приподписан от адв. Ж. Кисьоса с приложен Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2015 г. Предмет на договора е защита правата и законните интереси на доверителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и да го представлява процесуално в производството по гр.д. № 1446/2014 г. на СГС пред СГС, САС и ВКС с право да изготви и подаде въззивна и касационна жалба или отговор на жалба срещу възнаграждение в размер на 208532 лв. без ДДС за всяка инстанция. Приложен е анекс към договора от 02.04.2018 г., като в т.1.1 страните са договорили възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство в производство по допускане на въззивно решение до касационно обжалване в размер на 104266 лв. без ДДС, платимо в срок до 13.04.2018 г. по посочената в т.2. на Договора банкова сметка на адвоката. Приложена е фактура № 2/02.04.2018 г. издадена от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД на Ж. И. К. за сумата от 125119.20 лв. с ДДС и посочено основание за издаване „Изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационна инстанция в производството по допускане до касационно обжалване на решение по гр.д. № 529/2017 г. на САС съгласно анекс към Договор за правна защита от 07.12.2015 г.” Приложено е преводно нареждане от 10.04.2018 г. в размер на сумата от 125119.20 лв. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по сметката на адв. Ж. К. с посочено основание за плащане „Ф 262/02.04.2018 г.” Същевременно на основание чл. 80 ГПК ответната страна в касационното производство е приложила списък на разноските в размер на 125119.20 лв. – заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в производството по допускане до касационно обжалване. Също така страната прилага и пълномощно за представителство на банката от адвоката пред всички съдебни инстанции издадено на 04.12.2015 г. С оглед на констатираното и предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК ответната страна в касационното производство има право на направените разноски. Същите са поискани и доказани по реда указан в т.1 и т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.247 ал.1 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. на ВКС № 10087/22.11.2018 г. на Й. Е. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 522/19.11.2018 г. по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.