О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 06.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 735 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 807/16.І.2019 г. на Е. Б. П. и Ю. И. К. – двамата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2834 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 3.ХІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 329/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 6317/11.ІХ.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-21, по гр. дело № 312/2013 г. С последното – на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – е бил обявен за недействителен по отношение на кредитора М. К. С. сключеният между настоящите двама касатори договор в нотариална форма за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с пространство от 66.23 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. І, ведно с 0.927% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който същата е била построена.
Оплакванията на касаторите П. и К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това те претендират касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела „оставена предявената искова молба без уважение”, както им се присъдят „сторените деловодни разноски за две инстанции и касационното производство”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата двамата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол както с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), така и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните два правни въпроса, явяващи се от значение не само за изхода по конкретното дело, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Представлява ли увреждащо действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД разпореждане с несеквестируема вещ, когато това е в изпълнение на облигационно задължение на длъжника, възникнало преди пораждане на задължението му към кредитора ищец?”;
2./ „Представлява ли правото на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, обстоятелство, което изключва знание за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. К. С. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокиран е довод, че постановеното от САС решение е в точно съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в шест, подробно посочени решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, които са били постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационната жалба на Е. Б. П. и Ю. И. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявен П. иск срещу настоящите двама касатори, въззивната инстанция е приела, че доброволното лишаване на длъжника от привилегията на несеквестируемостта позволява, след успешно провеждане на защитата по чл. 135 ЗЗД, имотът да послужи за удовлетворяване вземането на ищеца. Същевременно определението на САС за отказ да бъде допуснато събиране на гласни доказателства относно достоверната дата на предварителен договор (обещание за продажба) между настоящите двама касатори, ответници по уважения срещу тях П. иск, се основава на констатации за липса на оспорване на истинност на документ, от една страна, а – от друга, на процесуалното положение, според което достоверността на датата на частен диспозитивен документ се изследва в съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 181, ал. 1 ГПК. Няма оплакване в касационната жалба последното да е било нарушено.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е некоректно формулиран, тъй като решаващият правен извод на САС е бил в противоположна насока – за отсъствие на облигационно задължение на длъжника, което да е възникнало преди пораждане на задължението му към кредитора ищец: именно поради недоказването в процеса, че обещанието за продажба има достоверна дата, предхождаща възникване на паричното задължение по процесния запис на заповед в размер на 285 577 лева. Докато вторият правен въпрос е с изцяло хипотетичен характер, т.е. няма естеството на обуславящ за изхода по конкретното дело. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касаторите П. и К. допълнителна предпоставка за това (тази по т. 3 на същия законов текст).
В заключение, обжалваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2834 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 3.ХІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 329/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2