О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
С., 12.12. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 989 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 926 от 7.ІІ.2018 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /по-нататък АПСК или само Агенцията/, подадена чрез неин юрисконсулт против решение № 279 на Великотърновския апелативен съд от 21.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 342/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционно решение № 47/29.VІІІ.2017 г. на ОС-Ловеч по т. д. № 32/2017 г. С последното – на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД – е било признато за установено, че, поради погасяване по давност, ловешкото „Агрохимическо обслужване`2000” ЕООД не дължи на Агенцията сумите, присъдени й с решение № 196/11.VІІ.2006 г. по т. д № 171/2006 г. на Апелативен съд – Велико Т., както следва: 1./ В размер на 43 200 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на програма за трудова заетост за 2001 г. по приватизационен договор от 28.І.2000 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.ХІІ.2004 г.; 2./ В размер на 23 280 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на програма за трудова заетост за 2002 г. по същия приватизационен договор и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.ХІІ.2004 г.; 3./ В размер на 107 352 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на програма за трудова заетост за 2003 г. по същия приватизационен договор е ведно със законната лихва върху гази главница, считано от 20.ХІІ.2004 г.
Оплакванията на Агенцията настоящ касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и трите установителни иска на ловешкия търговец срещу Агенцията по чл. 439 ГПК-във вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД да бъдат отхвърлени, като се приемело, че процесните вземания не са погасени по давност.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, Агенцията неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК/, но също и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 2/2013 г., по следния правен въпрос: „Дали прекъсва погасителната давност по смисъла на чл. 116, буква „в” ЗЗД молба на взискателя по изпълнително дело, с която същият е поискал предприемането на конкретно изпълнително действие?”.
Ответното по касация „Агрохимическо обслужване`2000” ЕООД-гр. Л. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол /вкл. в хипотезата на твърдяна „очевидна неправилност”/ на атакуваното въззивно решение, нито по основателността на оплакванията за неправилност на същото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на АПСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което трите установителни иска с правно основание по чл. 439 ГПК-във вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД са били уважени, въззивната инстанция е приела за неоснователни възраженията на Агенцията настоящ касатор, чеи нейна молба с изх. № 92-00-23-658/11.VІ.2012 г. била довела до прекъсване на започналата да тече погасителна давност на основанието по чл. 116, буква „в” ЗЗД, изграждайки този свой решаващ извод върху фактическата констатация, че, видно от приложените в заверени копия две дела по описа на Съдебно-изпълнителната служба при РС-Ловеч, а именно изп. дело № 368/2005 г. и изп. дело № 355/2006 г., точно тази молба не фигурира /”не съществува”/ в кориците им. Изрично в този смисъл е бил и отговорът /с изх. № 22722/13.ХІ.2017 г./ на ЧСИ с рег. № 879 В. Петров – след преобразуването на горепосочените изпълнителни дела по описа на държавен съдебен изпълнител съответно в изп. дело № 20168790401445 и в изп. дело № 20168790401444 по описа на този ЧСИ. Според състава на Великотърновския апелативен съд твърдението на настоящия касатор АПСК относно факта, че с горепосочената молба надлежно е бил сезиран съответния държавен съдебен изпълнител, е било преценявано като относимо към доказателствените задачи на ответната по трите установителни иска Агенция и с оглед това е направен окончателния извод, че същият факт е останал недоказан „по безспорен и категоричен начин в условията на пълно и главно доказване”.
Съгласно т.т. 1 и 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Докато противоречие с практиката на ВКС би било налице само ако същият правен въпрос би се оказал разрешен противно на разясненията, дадени по него с постановките на конкретно тълкувателно решение. В процесния случай обаче, не само, че не се констатира идентитет между релевирания от Агенцията настоящ касатор правен въпрос, от една страна, и този, който е предмет на постановката по т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. – от друга, но и при конкретната фактическа констатация на въззивния съд за липса на надлежно сезиране на съответния съдебен изпълнител от страна на АПСК-взискател с искане за предприемане на конкретно изпълнително действие по което и да било от двете изпълнителни дела, формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата въпрос се явява такъв с изцяло хипотетичен характер. Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод за липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
В заключение, постановеното от Великотърновския апелативен съд решение не е и „очевидно неправилно”. То нито е явно необосновано /да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика/, нито е постановено contra legem /до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/, а още по-малко – extra legem /т.е. решаващият съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 на Великотърновския апелативен съд от 21.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 342/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2