О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 07.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1790 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД чрез юрисконсулт Ем. Т. срещу решение № 21/28.03.2018 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по в.т.д. № 28/2018 г., с което е потвърдено решение на Сливенски окръжен съд /СлОС/, осъждащо „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД да заплати на „Екопродукти“ ООД гр. Сливен сумата 47460 лв. – незаплатена част от застрахователно обезщетение по договор за земеделски култури от 30.04.2014 г. за нанесени щети върху 229 дка черешово овощно насаждение в землището на с. Малко Чочовен със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и сумата 12799.23 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2014 г. – 11.05.2017 г., както и направени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „1.Може ли да се определи за действителен с оглед на чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 184, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм), застрахователен договор, в който не е спазено изискването по отношение на един елемент от съдържанието на писмената форма, а именно да се посочи индивидуализиран/конкретизиран предмет/обект на застраховане или тази липса представлява само недовършен фактически състав на договора? 2.Налице ли е индивидуализиран и конкретизиран предмет на застраховане, ако в договор за имуществена застраховка са посочени единствено вида на земеделските култури с тяхната площ, без да е посочено местонахождението им и/или техните граници?; по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „1. Следва ли да се счита за спазено изискването за съдържанието на застрахователния договор по имуществена застраховка, посочено в чл. 184, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм), когато застрахованото имущество е определено само по вида насаждения и тяхната площ? Налице ли е индивидуализиране на предмета на застраховане, ако той е посочен само по вида на засадените земеделски посеви/градини и тяхната площ, без да е конкретизирано къде се намират като адрес, местоположение и/или граници? 2. Липсата на задължителен елемент от съдържанието на застрахователния договор, посочен в чл. 184, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм) и по специално посочване на индивидуализиран и конкретизиран предмет, може ли да бъде заместено с конклудентни действия на страните? 3. Допустимо ли е доказването на елементи от задължителното писмено съдържание на застрахователния договор, посочено в чл. 184, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм), с други доказателствени средства (напр. свидетелски показания, експертизи, документи за собственост) или същото може да бъде направено само с писмени доказателства, представляващи неразделна част от сключения договор?
Ответникът по касационната жалба – „Екопродукти“ ООД гр. Сливен оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СлОС са предявени искове по чл.208 КЗ /отм./, приложим в случая с оглед §22 ПЗРКЗ и чл.86 ЗЗД от „Екопродукти“ ООД срещу „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД. Ищецът претендира 47460 лв. застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор от 30.04.2014 г. с „ХДИ Застраховане“ АД – предишно наименование на „ЗД ЕИГ РЕ“ ЕАД за застраховане на земеделски култури, поради настъпили застрахователни събития на 12.05.2014 г. и на 16.05.2014 г. и нанесени щети от буря и градушка и лихва върху главницата от 12799.23 лв. Исковете са уважени изцяло от СлОС, чието решение е потвърдено от БАС. Ответникът е поддържал възражение, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на законоизискуемо съдържание, съгласно чл.184 ал.3 т.2 КЗ /отм./ – липса на ясно определен индивидуализиран предмет на застраховане, тъй като в полицата са вписани видовете култури /праскови, череши и сливи/ и декарите, на които са засадени, но не и границите на градините и тяхното местонахождение. Писмената форма на застрахователния договор е регламентирана в чл.184 ал.1 КЗ /отм./ и е условие за неговата действителност. В случая конкретната застрахователна полица е в писмена форма и съдържа предвидените в чл.184 ал.3 КЗ /отм./ компоненти, като предмет на застрахованото имущество са декари с овощни насаждения, за които не е конкретизирано местонахожданието на площите, но е налице описанието им в декари и видове на насаждения върху тях, като застраховано лице е дружеството – собственик на земята – „Екопродукт“ ООД с адрес [населено място], „Х. Д.“ 16-3. Според БАС конкретизираните отделни земеделски площи и засадени култури върху тях са включени в ДМА на застрахованото дружество и отглеждани от него, като ответното дружество не е оспорвало твърдяното местонахождение на площите, а само вписването им в застрахователната полица, без граници на градините. Доколкото ответникът не е релевирал такова възражение нито в процеса на сключване на застраховката, нито в хода на установяване на щетите и съставянето на констативните протоколи с така описани площи – „череши – 229 дка в землището на [населено място]“, данните, че конкретната застраховка е извършена по програма „Съфинансиране на застрахователни премии“, при която има предходна процедура и се сключват застрахователни договори и споразумения с Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в която процедура земеделските култури са предмет на оглед и снимков материал при описанието им – обстоятелства по които страните не спорят, а се установяват и от застрахователен брокер /св. Т./, извършвал такова застраховане, според БАС не е налице липса на предмет на застрахователната полица, поради липса на конкретизация за местонахождението на застрахованите площи и оттам нищожност на сделката. Застрахователният договор е сключен с писмен акт – застрахователна полица, част от която са и други документи – общи условия, предложение, доказателствата по сключване на застраховката по процедура „Съфинансиране на застрахователни премии“, при което според БАС сключената застрахователна сделка съдържа елементите на чл.184 ал.3 КЗ /отм./ при наличие на предмет на застраховане – декари с трайни насаждения, за които страните не спорят, при което според БАС липсва противоречие с императивни правни норми за да се приеме нищожност на договора по чл.26 ал.1 ЗЗД. БАС се е позовал и на липса на противопоставяне от страна на застрахователя при изплащане на платените застрахователни премии, съставяне на протоколи, констатиращи настъпилите рискове, оценка на щетите, както и на изплащане на част от застрахователното обезщетение. В случая застрахователят в доклада за щетата я оценява на 81800 лв., от нея приспада заплатеното през 2014 г. обезщетение от 31387.10 лв. и остават 47460 лв., сума която е предмет на иска.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Формулираните от касатора въпроси в случая са хипотетични питания, свързани със защитната теза на ответника, сега касатор, но не и с изложените доводи и съображения на БАС. Тези питания не съответстват и на становището на самата страна, неподдържаща никакви възражения по сключения застрахователен договор до завеждане на исковата молба, на извършени от нея огледи и съставени доклади по застрахователната щета, претендирана от ищеца за същите застраховани площи, предмет на процесната полица, както и изплащане на част от обезщетенията за щетите по насажденията върху тези площи. В този смисъл така формулираните питания не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а представляват теоретични оплаквания за неправилност /чл.281 т.3 ГПК/ и неприемане на крайния изход по спора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /мотиви от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280 ал.2 предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто настоящият случай не е. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21/28.03.2018 г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 28/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.