О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 951 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9617 от 11.Х.2017 г. на В. М. С. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 70 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 12.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 147/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 31/22.ХІ.2016 г. на ОС-Сливен, ГК, по т. д. № 64/2015 г. С последното е било прогласено за недействително по отношение на „Стилстрой-комерс” ООД сключеното на 12 март 2015 г. Споразумение между Югоизточното държавно предприятие /ДП/-гр. С. и настоящия касатор, действал като „пълномощник” на същото търговско дружество, чиито предмет е било прекратяването на Договор с рег. № 17/21.VІІ.2010 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо С.-Новите колиби” в района на дейност на Държавно горско стопанство /ДГС/ „Царево” – като териториално поделение на горепосоченото ЮДП-гр. С.. С този съдебен акт е било прекратено исковото производство в останалата му част: досежно искането за установяване съществуването на процесния договор от 21 юли 2010 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК двамата ответници /С. и ЮДП-С. са били осъдени да заплатят на ищцовото търговско д-во деловодни разноски в размер общо на 31 000 лв., от които 22 500 лв. платена държавна такса, а разликата от 8 5000 лв. (2 500 лв. + 6 000 лв.) – изплатени адвокатски хонорари за двете инстанции.
Оплакванията на касатора В. С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, чиито Раздел ІІ е означен като „Съображения за недопустимостта /частична/ на първоинстанционното решение”, жалбоподателят С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в девет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, но също и със задължителните постановки на ТР № 5/12.ХІІ.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 5/2014 г., по следните пет процесуално- и материалноправни въпроса:
1./ „Длъжен ли е, съобразно изискването на чл. 12 ГПК, въззивният съд да разгледа, обсъди и обоснове основателността /или неоснователността/ на въведените от въззивника доводи за неправилност или за недопустимост на първоинстанционното решение?”;
2./ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?”
3./ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните?”;
4./ „Какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно извършеното действие от В. С. /като пълномощник/ прекратяване на договора (от 21 юли 2010 г. за предоставянето, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо С.-Новите колиби” – бел. на ВКС)?”;
5./ „Следва ли в пълномощното изрично да е упоменато, че упълномощеното лице трябва да има право да прекратява договора, при положение, че упълномощителят е заявил с подписа си, че делегира всички права…по всички въпроси, свързани с Договор № 17 (с посочения по-горе предмет – бел. на ВКС)?”
Отделно от горното, в допълнение към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, подателят й формулира и следния правен въпрос, по който въззивният със се е произнесъл с атакуваното решение:
„Дали когато при сключен двустранен договор за продължително изпълнение, по който една от насрещните престации е продължителна /за „стопанисване и управление”/, и в който изрично са предвидени правата на всяка от страните за прекратяването му, се предоставят – по пълномощие – всички права по този договор, то включва ли се в обхвата на представителната власт и правото по договора той да бъде прекратен, или, с оглед характера и естеството на упълномощителната сделка, тя следва да се счита само такава за даване на права по управление, или пък волята на страните подлежи във всички случаи на тълкуване по правилата на чл. 20 от ЗЗД?”
По реда на чл. 287,ал. 1 ГПК ответното по касация „Стилстрой Комерс” ЕООД-гр. Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол по отношение на постановеното от Бургаския апелативен съд решение, така и по основателността на оплакванията за неправилност на същото, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на изплатения хонорар от 3 000 лв. (три хиляди лева) за един негов адвокат от САК.
Ответното по касация „Югоизточно Държавно Предприятие” ДП-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на В. М. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела – въз основа на цялостен анализ на съдържанието на процесната упълномощителна сделка – че визираното в нея лице /настоящ касатор/ е било овластено да упражнява за срок от 1 година правата по договора за стопанисване и ползване на дивеча в съответния дивечовъден участък, т.е. тези по чл. 5.4 от контракта, но без да разполага и с правото да инициира прекратяване на договора, а оттам, че упълномощеният е надхвърлил пределите на така учредената му представителна власт, действайки като мним представител при отправяне на искането за прекратяване на двустранния договор: без последното да е от естество валидно да ангажира правната сфера на принципала, предвид нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, изискваща ратификацията на последния, каквато в случая не е последвала.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три процесуалноправни въпроса се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване от касатора С. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до останалите два правни материалноправни въпроса, така както впрочем и до допълнително релевирания от касатора въпрос, изводът е, че всички те са с хипотетичен характер: в действителност не са били предмет на произнасянето на Бургаския апелативен съд с атакуваното решение.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Стилсрой Комерс” ЕООД искане за това, настоящият касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор пълномощно, договор № 78/20.ХІІ.2017 г. за „предоставяне на юридическо съдействие, консултации и защита”, а също и данъчна фактура № [ЕГН]/20.ХІІ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 12.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 147/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора В. М. С., ЕГН [ЕГН], от гр. София, ул. „Крум Кюлявков” № 25, вх.”Д”, ап. № 6 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Стилстрой Комерс” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Царево, област Б., ул. „Георги Кондолов” № 6, СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2