О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 09.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2252 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8086/22.ІV.2019 г. на видинското „Ф.” ЕООД (в несъстоятелност), подадена чрез негов юрисконсулт против определение № 1118 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 29.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 2985/2018 г., с което е била върната въззивната жалба на този търговец срещу първоинстанционното решение № 1/24.І.2018 г. на ОС-Видин по т. д. № 15/2017 г. /за уважаване на предявени от неговия синдик отменителни искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ/ и за прекратяване на образуваното пред САС въззивно производство в тази му част.
Единственото оплакване на дружеството частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение на материалния закон /чл. 147 ТЗ/, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на САС – за по-нататъшни процесуални действия по редовната въззивна жалба, вкл. с даването на изрични задължителни указания „за внасяне на делото в съдебно заседание и за произнасяне по жалбата”. Инвокиран е довод, че с оглед откритото и обявено производство по несъстоятелност на търговеца настоящ частен жалбоподател и произтичащото от това прекратяване, на основание чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ, на правомощията на органите на длъжника – юридическо лице, „нов управител не е било възможно да бъде назначаван”.
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба „Токуда банк” АД-София, конституирана в процеса като трето лице-помагач на синдика ищец, писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокират се доводи, че подател на върнатата въззивна жалба бил юрисконсултът на видинското търговско дружество в несъстоятелност, който обаче не разполагал с валидно учредена представителна власт – предвид междувременно настъпилата смърт на последния вписан в търговския регистър управител на длъжника, а също и че ответното търговско дружество нямало характеристиката на еднолично ООД: понеже още с решение № 19/.ХV.2014 г. на ОС-Видин по т. д. № 393/204 г. като съдружник в същото бил вписан Р. Н. Г. и така лицето Г. Ил. Й. „няма и не може да има правомощия да извършва изявления като едноличен собственик на капитала, вкл. претендираното упълномощаване на процесуален представител”.
Останалите четирима ответници по частната жалба не са ангажирали свои становища по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение по чл. 262 ГПК.
В настоящия си състав ВКС, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в прекратеното – по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК – въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на видинското „Ф.” ЕООД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да постанови връщане на въззивната жалба на „Ф.” ЕООД (в Н.) срещу първоинстанционното решение, уважаващо отменителните искове на неговия синдик с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, САС е приел, че след смъртта на вписания в ТР управител на това дружество, последното било „станало без законен представител”, с настъпването на което събитие едноличният собственик на капитала е следвало да извърши избор на управител, съставяйки протокол за решението си, което свое правомощие обаче той не е упражнил. На базата на тази констатация въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че липсата на законен представител на същото ЕООД била резултат от бездействието на едноличния собственик на неговия капитал, а не на обективна невъзможност за упражняване на правото му на избор по чл. 147, ал. 1 ТЗ /каквато би била налице в случай на настъпила смърт и на едноличния собственик на капитала/, „при която само евентуална невъзможност, с оглед защитата правата на дружеството, назначаването на особен представител на дружеството по чл. 29, ал. 2 ГПК би било оправдано, но не и в настоящата хипотеза”.
Този решаващ правен извод на състава на САС е неправилен /незаконосъобразен/ и затова не може да бъде споделен.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват „по закон или според устройствените им правила”. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ТЗ търговските дружества са юридически лица, следователно такова качество има и видинското ЕООД настоящ частен жалбоподател /чл. 113, предл. 1-во ТЗ/, за което няма данни по делото след обявяването му в несъстоятелност то да е престанало да бъде еднолично ООД и да се е трансформирало в ООД. Относно управлението на еднолично ООД, в текста на чл. 147, ал. 1, изр. 1-во ТЗ законодателят е предвидил, че едноличният собственик на капитала управлява и „представлява дружеството лично” или чрез определен от него управител. Тази ясна законова регламентация не допуска съществуването на период, пред който дадено ЕООД да не може да се представлява по причина, че едноличният му собственик не е определил управител. Напротив, ако такъв не е определен, едноличното ООД се представлява лично от едноличния собственик на капитала, явяващ се лице – независимо от това дали физическо или юридическо – надлежно вписано в търговския регистър в това му качество. Ето защо, в конкретната хипотеза на починал управител на „Ф.” ЕООД (в Н.), от една страна, и – от друга, на постановено решение за обявяване на последното в несъстоятелност „с прекратени правомощия на органите на длъжника”, точно едноличният собственик не негови капитал Г. И. Й. е могъл надлежно да го представлява, а оттам – редовно да упълномощи назначен по трудово правоотношение юрисконсулт на търговеца по реда на чл. 32, т. 3 ГПК. В заключение, „избирането” (според формулировката на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ), респ. „определянето” (според чл. 147, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ) или „назначаването” (според твърде несполучливата редакция на чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ) на друго лице за управител на ЕООД от едноличния собственик на капитала би било наложително, но само ако по отношение на него самия са налице някои от пречките по чл. 141, ал. 8 ТЗ. В процесната хипотеза обаче, такива пречки по отношение на едноличния собственик на капитала на видинското „Ф.” ЕООД (в Н.) Г. Ил. Й. не се констатират.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1118 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 29.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 2985/2017 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на САС за по-нататъшни процесуални действия по редовната въззивна жалба на „Ф.” ЕООД (в Н.) срещу първоинстанционното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2