О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 26.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2558 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Д. Л. чрез адв. М. Б. срещу решение № 445/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2816/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/. С решението на СГС е обявен по иск по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ, предявен от ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД ФАСЪНЪРС ХОЛДИНГС ЛТД, при участието на синдика на „Ийст Саут“ ЕООД М. Петрова В., като съищец срещу „Ийст Саут“ ЕООД и Б. Д. Л. за недействителен спрямо кредиторите на И. С.“ ЕООД на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 2462, дело № 353/2010 г. на нотариус М. В., с която сделка „Ийст Саут“ ЕООД дарява на Б. Л. недвижим имот в с. Варвара, подробно описан.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД ФАСЪНЪРС ХОЛДИНГС ЛТД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
„Ийст Саут“ ЕООД /н/ и синдикът на „Ийст Саут“ ЕООД /н/ М. Петрова В. не взимат становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 , т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл. 135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ, САС е изложил съображения, че възприема установената от СГС фактическа обстановка, при липса на оплаквания във въззивнатка жалба на Б. Л., а именно: С решение на САС, вписано в ТР на 04.02.2015 г. е открито производство по несъстоятелност на „Ийст Саут“ ЕООД по чл.630 ал.1 т.2 ТЗ. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 27.05.2015 г. /първоначално пред Бургаски окръжен съд /БОС/ – в едногодишния срок по чл.649 ал.1 ТЗ. На 12.07.2006 г. между „Ийст Саут“ ЕООД и „Корифи“ ООД, като продавачи от една страна и ищеца ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД ФАСЪНЪРС ХОЛДИНГС ЛТД, като купувач са сключени два предварителни договора за продажба на недвижими имоти в гр. Банскосъс задължение от продавачите за строеж със срок за изпълнение 30.06.2007 г., което задължение не е изпълнено. С нотариална покана, получена на 10.04.2010 г. ищецът ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД ФАСЪНЪРС ХОЛДИНГС ЛТД е отправил изявление до ответника „Ийст Саут“ ЕООД за разваляне на предварителните договори, поради неизпълнение и заплащане на суми, свързани с връщане на платената цена по договора и неустойки, при даден седмодневен срок за доброволно изпълнение. След получаване на нотариалната покана от ищеца ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГ АНД ФАСЪНЪРС ХОЛДИНГС ЛТД са водени съдебни производства срещу ответното дружество „Ийст Саут“ ЕООД за връщане на платената цена и неустойки и тези искове са уважени с влезли в сила решения. С нотариален акт от 06.07.2010 г. „Ийст Саут“ ЕООД е дарил на Б. Л. недвижим имот в с. Варвара. Имотът е предназначен за жилище и е на груб строеж. Към датата на сделката – 06.07.2010 г., надареното лице Б. Л. е имал брак с управителя на дружеството „Ийст Саут“ ЕООД С. Л., поради което са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ. По доводите на Л. във въззивната му жалба, че не е налице увреждане с процесната сделка, че към момента на сключване на сделката дружеството прехвърлител не е знаело за увреждането, че Л. не е действал със знание и намерение за увреждане и че предявеният иск е недопустим с оглед открито производство по несъстоятелност срещу прехвърлителя САС е приел: Липсват конкретни оплаквания за неправилност на фактическите изводи на първоинстанционния съд във въззивната жалба, поради което те изцяло се възприемат от САС. Неоснователен е доводът за недопустимост на иска с оглед открито производство по несъстоятелност, тъй като този иск е допустим по изричната разпоредба на чл.649 ал.1 ТЗ. Относно доводите, свързани с липса на увреждане са изложени съображения за безвъзмездността на сделката, с която длъжникът се е разпоредил със свое имущество, лишавайки по този начин кредитора от възможност да се удовлетвори с това имущество. Изложени са и съображения, че ответното дружество е получило на 10.04.2010 г. покана за разваляне на предварителните договори, което е преди сключване на атакуваната сделка /дарението от 06.07.2010 г./, от момента на получаване на поканата в негова тежест са възникнали задълженията за връщане на платените суми като цена и неустойки, присъдени в последствие с влезли в сила решения. Установените обстоятелства, според САС с категоричност разкриват наличие на знание на ответното дружество за увреждане. Неоснователни според САС са и доводите, свързани с липсата на знание на ответника Л., с оглед сключената безвъзмездна сделка – съгласно чл.135 ал.1 изр.2-ро ЗЗД знание за увреждането у приобретателя на сделката е необходимо само, когато увреждащото действие е възмездно. В разглежданият случай атакуваната сделка е безвъзмездна, поради което обстоятелство дали Л. е знаел или не за увреждането е без значение за основателността на иска.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им? 2. Презумпция за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД включва ли намерението за увреждане по смисъла на чл.135 ал.3 ЗЗД? 3. Има ли правен интерес ищеца в качеството му на кредитор по несъстоятелността за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ в случаите когато отчуждения от длъжника имот не е включен в масата на несъстоятелността, съответно не влиза в патримониума на длъжника „Ийст Саут“ ЕООД предвид статута му на СИО между управителя на длъжника С. Л. и третото лице-приобретател Б. Л..“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Няма данни за недопустимост на въззивното решение, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г.на ОСГТК на ВКС/, доколкото САС се е произнесъл по предявен иск, допустим съгласно изричната разпоредба на чл.649 ал.1 ТЗ. Въпросите на касатора в изложението му са формулирани при изложени твърдения и доводи, които нито са обсъждани от САС, нито са правени от ответника-касатор и при фактическа обстановка, която не е установена или приета, нито твърдяна по делото. Така първият въпрос е поставен с твърдения за неизяснена фактическа обстановка по делото, свързана със статута на имота, предмет на дарението – дали е изключителна собственост на длъжника „Ийст Саут“ ЕООД или е имал статут на СИО между управителя на дружеството С. Л. и надареното лице Б. Л., които са били съпрузи. Но такова възражение не е поддържано, установено е по делото, че дарението е извършено от собствен на юридическото лице „Ийст Саут“ ЕООД недвижим имот, което ЮЛ е представлявано от управителя си С. Л. – приложен нот.акт за дарение № 5, том ІІІ, рег. № 2462, дело № 353/2010 г. При тези доказателства, установяващи извършеното дарение, доводите за наличие на СИО върху имота, предмет на дарението, направени за пръв път в касационната жалба, необсъждане на всички доводи на страните /според касатора/ и недопустимост на предявения иск – всичко свързано и изложено по първия въпрос са необуславящи изхода на спора като неустановени, нито твърдени по делото. Вторият въпрос е поставен отново с оглед неустановени по делото факти, свързани с възникване на вземането – според касатора то е възникнало с влизане в сила на осъдителните решения на СГС за връщане на платената цена по предварителните договори и те са през 2012 г. и 2013 г., а сделката, предмет на иска – чл.135 ЗЗД /дарението/ е преди това – на 06.07.2010 г., поради което следвало да се установи намерение за увреждане по чл.135 ал.3 ЗЗД. Но както се посочи по-горе и както е приел САС ответното дружество е получило на 10.04.2010 г. покана за разваляне на предварителните договори, което е преди сключване на атакуваната сделка – дарението от 06.07.2010 г., от момента на получаване на поканата в негова тежест са възникнали задълженията за връщане на платените суми като цена и неустойки, присъдени в последствие с влезли в сила решения. Така както са възникнали и установени вземанията, некоректно е интерпретирането им от касатора за необходимост от доказване на намерение за увреждане или за включване на имота в масата на несъстоятелността /трети въпрос/ и изложените доводи за липса на вещно правно действие при уважен П. иск. Всички изложени доводи във връзка с невключване на имота, предмет на дарение, в масата на несъстоятелността са построени все върху неустановени по делото факти за извършена увреждаща сделка преди възникване на вземанията и предмет на сделката /недвижим имот/ в режим на СИО. При липса на установен характер на имота в режим на СИО се сочи противоречие с ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което действително касае СИО, но тук не е установен такъв имот, нито има доводи за наличие на СИО /както се посочи по-горе такива доводи се правят за първи път в касационната жалба/ и в този смисъл няма допуснато нарушение на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, нито на цитираните разпоредби по ТЗ – чл.614 ал.1 т.1 и т.2 и чл.614 ал.3, респ. противоречие с цитираните решения на ВКС, които са по обективно неидентични казуси. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК, посочена от касатора, без изложени други съображения, извън тези във връзка с противоречивото разрешаване на формулираните въпроси с практиката на ВКС, доколкото тези въпроси не са обуславящи изхода на спора, поради неустановена и приета от САС фактическа обстановка. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто не е настоящият случай
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства ответникът по касационната жалба да е направил разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2816/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.