О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 309
София, 11.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 12 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. М. М. чрез особен представител адв. Ю. С. срещу решение № 177/24.07.2018 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, гражданско отделение по в.т.д. № 157/2018 г., потвърждаващо решението на Плевенски окръжен съд /ПлОС/ в обжалваната му част – частта, в която на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК е признато за установено, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД има срещу Н. М. валидни и изискуеми вземания, произтичащи от договор № 1070/2008 г. за инвестиционен кредит, по който Н. М. има качеството на поръчител, както следва: задължение за усвоена и невърната главница по договора за кредит в размер на 270000 лв.; задължение за начислени и непогасени възнаградителни лихви за периода 05.04.2009 г. – 06.10.2009 г. в общ размер 18045.12 лв.; задължения за неплатена административна такса по чл.4 ал.2 от договора за кредит в размер на 1350 лв. с падеж 05.09.2009 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5660/2009 г. на Плевенски районен съд /ПлРС/.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на ПлОС в уважителната му част в посочените по-горе размери /в отхвърлителната част от уважения до предявения размер на възнаградителната лихва решението на ПлОС не е обжалвано и е влязло в сила/, ВТАС е приел, че с договор № 1070/2008 г. за инвестиционен кредит „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е отпуснала на „Селена Прима“ ЕООД, представлявана от Н. М. кредит в размер на 320000 лв. за финансиране на довършителни работи по строителство на жилищна сграда в [населено място]. Средствата са отпуснати на четири транша, срещу представяне на фактури, уговорени са олихвяването на кредита с годишна лихва, административни такси, разходи за обслужване, като крайният срок за издължаване на кредита е 15.09.2011 г.. Договорът за кредит е подписан от Н. М. лично и като едноличен търговец с фирма „Рид – Н. М.“ като поръчител по кредита. ВТАС е обсъдил събраните по делото доказателства – ССЕ за усвояване на трите транша на кредита, размера на платените и неплатени вноски, изпратените покани от банката за предсрочна изискуемост на кредита, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, подаденото възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д. № 5660/2009 г. на ПлРС от адв. С., като особен представител на Н. М., с оглед на което на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е указано да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422 ГПК в дадения срок. ВТАС е обсъдил и доказателствата във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5660/2009 г., отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на Н. М., вместо което е оставената без уважение молбата на банката за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист по отношение на Н. М.. Според ВТАС не е налице основание да се приеме настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като изявлението на банката не е достигнало до Н. М., но междувременно цялото вземане по договора за кредит е станало изискуемо, поради настъпване на крайния срок за издължаването му преди подаването на исковата молба. ВТАС е приел, че цялото вземане по кредита е станало изискуемо след издаване на заповедта за изпълнение /07.10.2009 г./, но преди предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК /07.06.2017 г./ и настъпването на този факт, следва да бъде съобразен на основание чл.235 ал.3 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията в т.9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения за размера на неизплатената главница, възнаградителна лихва и неплатени административни такси. Изложени са и съображения във връзка с оплакванията на въззивника Н. М., като е прието, че в случая страна по договора за кредит е търговско дружество, което не е потребител и разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП относно неравноправни нищожни клаузи на договора са неприложими. Според ВТАС е неоснователен и доводът на въззивника, сега касатор, за изтекъл срок по чл.147 ал.1 ЗЗД с оглед обстоятелството, че искът срещу кредитополучателя и поръчителя е предявен със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 06.10.2009 г., а изискуемостта на цялото задължение е настъпила на 15.09.2011 г.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: „1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и преди депозиране на исковата молба или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК? 2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК?“
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така формулираните въпроси са във връзка със спора, макар и некоректно поставени, съобразно установената и приета фактическа обстановка, като отговорите им са дадени в междувременно постановеното ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Даденото разрешение от ВТАС е в съответствие с разрешението в т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед доказателствата по делото, че предсрочната изискуемост на процесния кредит не е била обявена на длъжника и поръчителя, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ /първи въпрос/, но целият кредит е станал изискуем преди предявяване на исковата молба, поради което не е било и необходимо разграничаване на вноските с настъпил и ненастъпил падеж /втори въпрос/, което не е и условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК – т.2 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното не е налице основание да се приеме противоречиво разрешение от ВТАС, с оглед задължителна практика на ВКС /хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а наличието на междувременно постановеното ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС в съответствие, с което е обжалваното решение изключва поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива. На основание чл.47 ал.6 ГПК съдът определя възнаграждение на особения представител на касатора Н. М. – адвокат Ю. С. за изготвената касационна жалба в размер на 600 лв. /чл.9 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, дължимо от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177/24.07.2018 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение по в.т.д. № 157/2018 г.
ОСЪЖДА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на адвокат Ю. С. С., особен представител на Н. М. М. пред ВКС сумата 600 /шестстотин/ лв. възнаграждение за изготвяне на касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.