Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 583
София, 23.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1471 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт“ А. чрез адвокат И. К. срещу решение № 8165/10.11.2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV „Б“ въззивен състав по гр.д. № 597/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/, осъждащо настоящия касатор на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД да заплати на А. С. 7000 евро – частичен иск при цялостен размер от 92000 евро и още 7000 евро – частичен иск при цялостен размер от 35600 евро.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. А. С. оспорва допустимостта и допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, тъй като предявените частични искове са за разваляне предварителен договор за покупко-продажба на две жилища, сключен от Ал. С., като физическо лице за придобиване вещ за лично потребление, при липса на данни за сключване на сделката от него като търговец по занятие, респ. да препродаде имота с цел печалба и независимо от цената на исковете сделката не е абсолютна /обективна търговска сделка/ и образуваното дело не е търговско по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 предл.2-ро ГПК /определение № 1929/12.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2930/2017 г. на САС/. В този смисъл възраженията на ответната страна за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СРС, с което исковете на Ал. С. по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД – за връщане на даденото като платено на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота, СГС е приел, че между страните са сключени предварителни договори за покупко-продажба на два апартамента във ваканционен комплекс „М. К.“ /съответно за 92000 евро и за 35600 евро/. СГС е приел още, че купувачът С. е изплатил договорената цена за двата имота /заключение на ССЕ/ и е изпратил на ответника нотариална покана, получена от него, с която го е уведомил, че е изпълнил задължението си и за продавачът е възникнало задължение да му прехвърли собствеността върху имотите, като ако не изпълни задължението си в срок от 30 дни след получаване на поканата, ще развали предварителните договори. Тъй като продавачът /сега касатор/ не е прехвърлил собствеността на имотите по нотариален ред, купувачът е предявил частични искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за връщане по 7000 евро за всеки от развалените предварителни договори. СГС е приел за неоснователно възражението на ответника /сега касатор/, че купувачът – ищец е платил последната вноска, дължима по предварителните договори със забава, текла е мораторна лихва за забава, тя е следвало да бъде погасена с приоритет пред главницата, поради което не е заплатена изцяло продажната цена и задължението за прехвърляне на имота не е станало изискуемо. Този извод на СГС е с оглед клаузата от предварителния договор /чл.5 т.1/, съобразно която при неспазване от купувача на срока за плащане, на която и да е от определените вноски с повече от 30 дни, продавачът може едностранно да развали договора, като писмено уведоми за това купувача и задържи неустойка в размер на 10% от цената на имота. В настоящото производство ответникът, като продавач не твърди да е упражнил правото си да развали предварителните договори, напротив приел е забавеното плащане, което е осчетоводил, като сумата е отнесена по съответните кореспондиращи счетоводни сметки – заключение на ССЕ. След приемане на плащането и липсата на противопоставяне от страна на кредитора на полученото, според него частично плащане, с приемането на същото, каквото приемане е осчетоводяване на сумата, кредиторът не разполага с правото да претендира обезщетение за забава върху платената част от главницата. При тези данни СГС е приел, че купувачът е заплатил цялата уговорена продажна цена на продавача, но поради неизпълнение на задължението му да прехвърли собствеността върху двата имота в срок, купувачът е развалил договорите. Изложени са съображения, че в случая са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за ищеца като изправна страна, изплатил цената на имотите да развали договорите, което той е сторил с валидно връчена нотариална покана, с която е дал и подходящ срок за изпълнение на задължението – 30 дни, в който не е последвало изпълнение. Според СГС при тези данни съществуващите договорни отношения са престанали да обвързват страните и за купувача – ищец е възникнало правото да претендира връщане на даденото по двата договора.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулират следните въпроси: „1. Приетото от кредитора забавено частично плащане, погасява ли правото му да претендира обезщетението за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (законната лихва за забава) върху частта от главницата, по отношение на която длъжникът е изпаднал в забава? 2. Представлява ли обезщетението за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (законната лихва за забава) по своята същност лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и погасява ли се с приоритет пред дължимата главница?“ Поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съобразно изложените от СГС мотиви, решаващо във връзка с приетата изправност на купувача е, че платената със забава последна вноска за двата имота е приета от продавача без възражения и без упражнено право по чл.5 т.1 от договорите за едностранно разваляне и задържане на неустойка. При липса на данни това да е сторено, при приемане на плащането и осчетоводяването му без противопоставяне от страна на кредитора, че полученото плащане е частично, формулираните от касатора въпроси са принципно поставени като възможност, а не са обуславящи за крайния извод за основателност на исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД, съобразно изложените от СГС мотиви. Независимо от липсата на формулиран обуславящ изхода на спора въпрос /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ следва да се посочи, че не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК, нито основания за приложение на чл.292 ГПК, както поддържа касаторът, доколкото цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 111/2009 г. и р. № 86/2014 г./ са неотносими – в случая не стои въпрос за поредността на погасяване на задълженията на купувача – ищец, тъй като продавачът е приел без забележка платените последни вноски със забава и не се е възползвал от договореното да прекрати едностранно договорите и да задържи неустойка от платената цена, нито е предявил иск за дължима и начислена лихва за забава.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 600 евро – договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение в брой /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8165/10.11.2016 г. на Софийски градски съд, ІV „Б“ въззивен състав по гр.д. № 597/2016 г.
ОСЪЖДА „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт“ А. с ЕИК[ЕИК] да заплати на А. А. С., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат С. П. сумата от 600 евро /шестстотин евро/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.