О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София,26.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2446 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Б. М. и А. Р. А., двамата чрез адв. Ал. Г. и адв. Й. Н. срещу решение № 1493/15.06.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение – 10 състав по в.гр.д. № 4021/2017 г. в частта, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата от присъдените 75000 лв. до предявените размери от 250000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.05.2013 г., при което е починала дъщеря им Р. А. А. с лихви и разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
В изложението си касаторите формулират въпроси за приложението на чл.52 ЗЗД във връзка с принципа за справедливост – в.1 и в.2, за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД относно съпричиняването и конкретно за причинната връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат – в.3 и в.4 и в.5 и в.6 – следва ли да се редуцира присъденото обезщетение на основание чл.51 ал.2 ЗЗД при липса на релевирано възражение за съпричиняване от страна на ответника, съгласно чл.131 ал.2 т.5 ГПК и чл.133 ГПК за един от ищците. Касаторът се позовава и на чл.280 ал.2 при изложени съображения все във връзка с критериите за справедливост, обсъждане на доказателствата във връзка с приетото съпричиняване, като поддържа за разрешението на същите въпроси допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Други конкретни съображения за наличие на чл.280 ал.2 ГПК не са изложени.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД от С. М. и А. А. за по 250000 лв. за всеки – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Р. А., настъпила при ПТП от 28.05.2013 г. Произшествието е настъпило около 18.20 ч., причинено е от водач на мотоциклет – В. Б., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ЗАД [фирма]. СГС е присъдил по 75000 лв. обезщетение на всеки от ищците и е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер от по 250000 лв. при прието съпричиняване на вредоносния резултат в размер на ј за пострадалата и ѕ за водача на мотоциклета. Претендираните имуществени вреди – разходи за погребение, уважени частично от САС не са предмет на касационната жалба. Решението на СГС е обжалвано пред САС от ищците, сега касатори в отхвърлителната му част, която е потвърдена от САС. САС е възприел фактическите изводи на СГС за механизма на процесното ПТП, настъпило в гр. София на околовръстен път преди кръстовището с [улица], предизвикано от управлявалата мотоциклет В. Б., движеща се с около 50 км/ч., блъснала пресичащата със С. М. нейна дъщеря Р. А. на 4 г. Водачът на мотоциклета Б. е осъдена по н.о.х.д. № 2957/2014 г. на СГС с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.343 ал.4 НК. САС е приел от заключението на извършената авто-техническа експертиза, че процесното ПТП е настъпило в момент, в който ищцата и дъщеря й са пресичали пътното платно, движейки се диагонално към кръстовището, където е имало обозначено място за пресичане, контролирано със светофар и пешеходна пътека. Ищцата и дъщеря й са пресичали на 32 метра от наличната пешеходна пътека, като ударът е настъпил на около 18-19 метра преди нея. При тези доказателства САС е приел, че съпричиняването от страна на пострадалата е в много по-голям размер от приетия от СГС – ј и ѕ за водача, но поради липса на жалба от застрахователя не подлежи на промяна. По отношение на присъденият от СГС размер – 75000 лв. при определен цялостен размер на обезщетение от по 100000 лв. и след приспадане на съпричиняването на ј част, САС е изложил подробни съображения за съобразяването му с критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. и тежко понесената загуба на ищците.
Доколкото въпросите от 1 до 4 касаят приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД, те са във връзка със спора, но липсва допълнителен критерий за селекция. Разрешението на въпросите е фактологично обусловено, а относимите факти са безспорно установени и не се твърдят различни от тях обстоятелства. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., като е изложил подробни съображения за същите. Относно приетото съпричиняване са обсъдени установените с категоричност факти и изводи на авто-техническата експертиза, не и предполагаемите такива по допълнителната авто-техническа експертиза, доколкото е установено пресичане не на пешеходната пътека, а доста преди нея. В този смисъл са изложени съображения за наличие на причинна връзка между поведението на водача на процесното МПС и пострадалите във връзка с настъпилия вредоносен резултат. Различният резултат по приложената съдебна практика касае обективно неидентични казуси за настъпили вреди при ПТП, при различно установени факти и механизъм на ПТП, поради което различният краен резултат по тези дела и настоящото дело, свързани с приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД не обуславят наличие за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, нито мотивират хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Въпроси 5 и 6 са некоректно поставени, доколкото още в отговора на исковата молба пред СГС застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което следва да се съобрази от съда при определяне на търсеното обезщетение от двамата ищци при изложени съображения за начина на пресичане от детето и неговата майка – факти установени в наказателното и в настоящото производство, на които се е позовал застрахователят. Изложените доводи за индивидуализиран принос на ищцата М., която е водила за ръка детето си, не дават основание да се приеме, че не е поддържано възражение за съпричиняване и по отношение на претендираното обезщетение от втория ищец А. А.. Това възражение е поддържано през целия процес и именно с оглед на същото са се произнесли и СГС и САС. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК, извън изложените съображения във връзка с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника ЗАД [фирма] поисканите и направени разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1493/15.06.2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение – 10 състав по в.гр.д. № 4021/2017 г. в обжалваната му част
ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН [ЕГН] и А. Р. А., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица] сумата 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.