О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 110
София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2743 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Р. П. срещу решение № 1282/07.06.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, пети състав по т.д. № 5384/2016 г., с което след отмяна на решение на Софийски градски съд /СГС/ в осъдителната му част е постановено друго, отхвърлящо иск по чл.59 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] за сумата 1082696 лв. със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението си касаторът излага четири въпроса: процесуалноправни въпроси: „1.Преклудира ли се възражението на ответника като защитно средство след изтичане на срока по чл. 133 ГПК и длъжен ли е съдът служебно да следи за това? 2. В каква фаза на съдебния процес може да се въвеждат твърдения за преклудиране на възраженията на ответника като защитно средство?“ и материалноправни въпроси: „1.При иск по чл.59 ЗЗД налице ли е обогатяване, ако извършеното подобрение не може се ползва, но води до увеличаване стойността на имота? 2.Кога един строеж е извършен в нарушение на императивните разпоредби на ЗУТ и подлежи на премахване и от кого се определя това?“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата 1678914.04 лв. по чл.59 ЗЗД, с която ответникът се е обогатил и която представлява действителната стойност по средни пазарни цени на извършени, но незаплатени СМР в недвижим имот, собственост на ответника [фирма]. Искът е уважен от СГС за сумата 1082696 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер. По жалба на ответника в осъдителната част на първоинстанционното решение САС е отменил уважителното решение на СГС и е отхвърлил изцяло иска. В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. При изложени изключително подробни мотиви, от фактическа страна САС е приел следното: Между [фирма] – трето за делото лице, като възложител и ищеца [фирма], като изпълнител е сключен договор за извършване на СМР на обект в индустриалната зона на [населено място] в имот, собственост на ответника [фирма], като е установено, че между ответника и третото лице е сключен предварителен договор за покупко-продажба на част от имота, в който са изградени процесните СМР и учреденото право на строеж, срещу задължение на [фирма] да извърши проектиране и строителство на имота. Тъй като третото лице [фирма] преждевременно и едностранно започнало извършване на строителни работи в имота, ответникът [фирма] се е противопоставил и го поканил да ги прекрати и да напусне имота. Ответникът и третото лице са сключили споразумение от 25.03.2010 г., с което са прекратили предварителния договор между тях от 11.01.2007 г., без финансови или други претенции един към друг. Междувременно срещу третото лице [фирма] е открито производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър, като е установено, че в производството по несъстоятелност на [фирма] ищецът СК А.“ Е. не е предявил свои вземания за заплащане на извършените СМР, произтичащи от договора му за строителство с [фирма]. Искът за заплащане на тези СМР е предявен срещу собственика на имота [фирма] на основание чл.59 ЗЗД. САС е приел, че искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен, тъй като по делото не се установява наличие на един от трите елемента на състава на разпоредбата, а именно обогатяване на ответника. Изложени са изключително подробни съображения във връзка със заключенията на СТЕ, че при полагане на бетона на фундамента на процесния обект ищецът – строител не е спазил проектните изисквания относно класа на якост по натиск на същия бетон, което съставлява съществено отклонение от проекта и така построеното не би могло да се ползва по предназначение – в този си вид сградата е неизползваема, опасна е за ползване и не би следвало да се използва – вещи лица Д., А. и Д., а според вещо лице С. в този вид не може с допълнителни мерки да се укрепи фундамента на сградата. САС е посочил, че качеството /вида на положения бетон/ е релевирано от ответника още пред първата инстанция в първото о.с.з., като е заявено, че не се оспорва, че има нещо построено, но то не е на такава стойност и не с такива вложени материали, за които са представени фактурите. Невъзможността да се ползва сградата също е релевирана пред първата инстанция, като са цитирани датите на о.с.з., когато те са направени. При тези изводи за построеното в отклонение на проекта, което може да доведе и до увреждане при ползване, САС е приел, че наличието или липса на обогатяване в патримониума на ответника зависи само от пригодността на изпълненото в имота му строителство и това изпълнено строителство, което може да се ползва по предназначение и ще доведе до обогатяване, защото той ще извлича икономическа изгода от вещта, за която не е платил. Според САС в случая има липса на обогатяване, тъй като по делото е безспорно установена негодност на извършените СМР да бъдат ползвани по предназначение, поради което искът за заплащане на тези работи е отхвърлен. Наред с това САС е посочил за пълнота, че ответникът своевременно и ясно се е противопоставил на извършваните СМР.
Формулираните въпроси са във връзка с преценката на съда за събраните доказателства и са такива по правилността на решението, а не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните сочени основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това първите два въпроса не са и обусловящи крайните изводи на САС, доколкото не е приета преклузия за направените от ответника възражения – изрично е посочено, че възражението за качеството на материалите е направено още в първото о.с.з. на СГС /при общо оспорване в отговора на исковата молба/ и във връзка с това възражение са исканите СТЕ и допълнителните задачи на същите за установяване чрез специални знанията /чл.195 ал.1 ГПК/ на съответното качество на материалите и съпоставката на проекта и изпълнението. Третият въпрос е некоректно зададен, доколкото САС е приел, че увеличението на стойността на имота е налице, когато извършеното строителство може да бъде ползвано и да се извличат икономически изгоди от него, какъвто не е настоящият случай. Последният въпрос също не е обуславящ изхода на спора, доколкото не е обсъждан от САС – САС е посочил, че строителството не може да се ползва, нито да се подобри, че е опасно за ползване, но никъде не се е произнесъл кой трябва да го събори.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, в приложеното пълномощно не е вписан размер на договорено адвокатско възнаграждение, нито има доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1282/07.06.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав по т.д. № 5384/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.