О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126
София, 16.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2893 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Й. Х. и М. Й. Х. в качеството му на физическо лице чрез адв. Ч. Д. срещу решение № 1550/04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5 състав по в.т.д. № 4301/2016 г. с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че [фирма], „2 М Сервиз“ Е. и М. Й. Х. дължат солидарно на [фирма] сума в размер на 38812.86 евро – неплатена част от главница по договор за банков кредит № 773/18.03.2009 г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 21.08.2013 г. до изплащане на вземането, 313.39 евро – възнаградителна лихва за периода 25.06.2013 г. – 20.08.2013 г. и 196 евро – неустойка за забава за периода 25.07.2013 г. – 20.08.2013 г. В изложението си касаторите формулират следните правни въпроси, които имат значение за изхода на делото: „1. Към кой момент се установява съществуването на вземането на банката по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК? 2. Ако претендираното вземане е погасено, чрез принудително изпълнително производство в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК, следва ли този факт да се отрази на крайният изход на делото като съдът отхвърли предявеният иск на това основание. 3. Пълното изплащане на задължението по Договора за банков кредит , макар и след дата на подаване на заявлението по чл. 417, но в хода на съдебното производство, като факт следва ли да бъде съобразен при прилагане на разпоредбата на чл. 235 от ГПК“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й същата по същество по съображения в писмен отговор.
„2 М Сервиз“ Е. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен установителен иск от [фирма] срещу [фирма], представлявано от М. Й. Х., „2 М Сервиз“ Е. и М. Й. Х. в качеството му на физическо лице за солидарно дължими суми по банков кредит: 38812.86 евро – неплатена част от главница по договора за банков кредит и анекси към него със законната лихва; 313.39 евро – възнаградителна лихва и 196 евро – неустойка за забава за посочени периоди от време. За сумите, предмет на установителния иск е издадена заповед за изпълнение на 28.08.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата, въз основа на които е образувано изп.д. № 20138440403630 на ЧСИ С. Я., срещу които е постъпило възражение, поради което е предявен установителният иск. По делото няма спор и банката признава, че задължението, предмет на установителния иск е платено в образуваното изпълнително производство, образувано по издадената заповед по реда на чл.417 ГПК, което се установява и от изслушаното заключение на ССЕ, извършена от вещо лице след проверка в счетоводството на банката и при ЧСИ по образуваното изп.д. № 20138440403630. Вещото лице е установило, че към датата, на която е подадено заявлението по реда на чл.417 ГПК от банката по договора за кредит между страните – 21.08.2013 г., задълженията на кредитиполучателите като главница, лихви и неустойка са били в размерите както в издадената заповед за изпълнение и са погасени изцяло към 21.04.2015 г. При тези доказателства и позовавайки се на т.9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, САС е потвърдил уважителното решението на СГС.
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, както се поддържа в касационната жалба, тъй като разрешението им е изцяло в съответствие с постановеното ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/. В т.9 от същото е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите към т. 9 са изложени съображения, че в хипотезата по чл.418 ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Даденото от САС разрешение в случая е изцяло в съответствие, а не в противоречие с приетото в т.9 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и/или т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500 лв. – чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1550/04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав по в.т.д. № 4301/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и М. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] с ЕИК[ЕИК] общо сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрискинсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.