О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
София, 13.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2895 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/ чрез н-к отдел „Правно и административно обслужване“ в РЗОК – Варна Й. Йорданов срещу решение № 197/26.07.2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 316/2018 г., потвърждаващо решение на Варненски окръжен съд /ВОС/. С решението на ВОС НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ „С. А.-Варна“ АД суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: 1/ по Договор № 030816/29.02.2012 г. в размер на 22373 лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 10895.97 лв.; 2/ по Договор № 030816/29.02.2012 г. във връзка с Допълнително споразумение от 2013 г. в размер на 70905 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер от 27153.83 лв.; 3/ по Договор № 030816/25.02.2014 г. в размер на 45939 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер на 13858.84 лв.; 4/ по Договор № 030816/25.02.2015 г. в размер на 44310 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер на 8680.70 лв.; 5/ по Договор № 030816/25.02.2015 г. във връзка с Допълнително споразумение от 25.05.2016 г. в размер на 17557 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер на 1729.90 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – МБАЛ „С. А.-Варна“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВОС са предявени искове от МБАЛ „С. А.-Варна“ АД срещу НЗОК с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО за заплащане на суми за проведено лечение по клинични пътеки по сключени договори. По делото е безспорно установено, че между страните в периода 2012 г. – 2016 г., са сключени договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както следва: Договор № 030816/29.02.2012 г.; Договор № 030816/29.02.2012 г. и Допълнително споразумение от 20.03.2013 г.; Договор № 030816/25.02.2014 г.; Договор № 030816/25.02.2015 г. и Договор № 030816/25.02.2015 г. с Допълнително споразумение от 25.05.2016 г. В изпълнение на задълженията по договорите, МБАЛ „С. А.-Варна“ АД е провела лечения подробно описани в приложение № 1-2012 г., приложение № 2-2013 г., приложение № 3-2014 г., приложение № 4-2015 г. и приложение №5-2016 г. Всички извършени дейности от болницата са по клинични пътеки, фактурирани са стойностите, уговорени между страните и са надлежно отчетени пред НЗОК, като за всички проведени лечения, предмет на предявените искове, са извършени проверки от РЗОК – Варна, в хода на които не са установени нарушения по предоставяне на медицинските услуги. Основните възражения на НЗОК да изплати исканите суми се свежда до несъответствие с подписаните договори, в които е предвидено, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациент се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека се заплаща само един от случаите по клиничната пътека, след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека не е предвидено друго. За да потвърди уважителното решение на ВОС, ВАС е обсъдил сключените между страните договори, в съответствие с нормативната уредба, действала за процесните периоди, а именно: за 2012 г. – ПМС № 366/27.12.2011 г. за приемане на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО, Приложение 2Б – МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – чл.14 ал.1; за 2013 г. – ПМС № 353/27.12.2012 г. за приемане на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО, Приложение 2Б – МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – чл.15 ал.1; за 2014 г. – ПМС № 94/24.04.2014 г. за приемане на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО, Приложение 2Б – МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – чл.15 ал.1; за 2015 г. – ПМС № 57/16.03.2015 г. за приемане на методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО, Приложение 2Б – МЕТОДИКА за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – чл.15 ал.1 и за 2016 г. – Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл.54 ал.9 и чл.59а ал.6 ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК – чл.215 ал.1 е предвидено, че когато в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациент се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека, в същото или друго лечебно заведение, се заплаща само един от случаите след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека не е предвидено друго. ВАС се е позовал на доказателствата по делото, установяващи, че при всички извършени проверки не били констатирани пропуски при лечение на пациенти, което означава, че повторната хоспитализация е била наложителна и не е било налице основание НЗКО да откажа изплащане на проведеното лечение по клинична пътека. ВАС е изложил и съображения във връзка с възражението на НЗОК за невъзможността сумите да се претендират по исков път, тъй като съобщенията за отказ за изплащането им по сключените договори представлявали индивидуални административни актове. Според ВАС съобщенията от касата до болницата, че не одобряват исканите суми в техните финансови отчетни документи не притежават характеристики на индивидуален административен акт, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което едностранно, пряко и непосредствено да се засягат правата и законните интереси на насрещната страна, нито се пораждат задължения за него. Изложени са и съображения за приоритетното значение на опазването на здравето на гражданите в Република България, което се гарантира от държавата чрез прилагане редица принципи, между които и осигуряване на качествена здравна помощ. В процесния случай МБАЛ „С. А.-Варна“ АД при провеждане на леченията в разглежданите случаи е изхождала именно от този принцип, постигайки целените резултати, доколкото това е възможно, с оглед спецификите на част от заболяванията, но винаги в съответствие с критериите за добра клинична практика. Освен това е посочено, че в сключените рамкови договори със здравната каса са предвидени редица санкционни клаузи – при констатиране на нарушения от страна на изпълнителя на болнична помощ възложителят може да иска, като обоснове финансова неустойка, а не да отрича по принцип правилно извършено лечение от страна на изпълнителя.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Законосъобразно и основателно ли е да искаш заплащането на определени суми по отношение на които вече има влезли индивидуални административни актове? 2. При така формулирани разпоредби административния орган попада ли в хипотезата на оперативна самостоятелност и същият може ли да прецени, коя хоспитализация следва да се заплати след като са извършени проверки и не са констатирани нарушения?“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС счита, че така формулираните въпроси на касатора са тенденциозно поставени, извън приетата и установена по делото фактическа обстановка и изложени съображения от ВАС. И в двата въпроса е възпроизведено защитното му становище, че съобщенията от НЗОК до МБАЛ „С. А.-Варна“ АД или известията, с които е отказано заплащане на болнична помощ представляват влязъл в сила индивидуален административен акт. Както се посочи по-горе ВАС е изложил подробни съображения, че тези съобщения не представляват индивидуален административен акт доколкото не съдържат властническо волеизявление, с което едностранно, пряко и непосредствено да се засягат правата и законните интереси на насрещната страна, нито се пораждат задължения за него. Тези съображения, изложени от ВАС и изразяващи неговата решаваща воля не са обсъдени, нито се съдържат в така формулираните въпроси, поради което няма основание да се приеме, че същите покриват основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те изразяват само защитната теза на касатора и искането за друг краен резултат по делото. Не са изложени и съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТК № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и направените разноски в размер на 5100 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие, списък на разноски и пълномощно/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197/26.07.2018 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 316/2018 г.
ОСЪЖДА Национална здравно осигурителна каса да заплати на МБАЛ „С. А.-Варна“ АД сумата 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.