О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 27.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3177 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Столична община срещу решение № 1678/12.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 13 състав по т.д. № 2389/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/. С решението на СГС Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 37304.79 лв. – неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, извършен през месец март 2013 г., ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. до изплащането на сумата и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 11151.02 лв. – лихви за забава, изтекли върху главницата за периода 21.04.2013 г. – 29.03.2016 г., както и направените разноски.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в цялост, с оглед размера на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД – 37304.79 лв., над 20000 лв. /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ и ацесорния характер на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, който е във връзка с иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 и по чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу Столична община за заплащане на главница от 37304.79 лв. – неизплатено възнаграждение по договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, извършен през месец март 2013 г., ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. и по чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 11151.02 лв. – лихви за забава, изтекли върху главницата за периода 21.04.2013 г. – 29.03.2016 г. Исковете са изцяло уважени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е възприел изложените от СГС фактически и правни изводи във връзка със сключения между страните договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, след проведен конкурс по реда на Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, в изпълнение на който [фирма] е осъществил маршрутен пробег от 51812.205 км., за които изпълнени транспортни услуги е издадена фактура № [ЕГН] от 31.03.2013 г. с вписана в нея стойност на услугата за вписания пробег, платена от Столична община. В тази стойност не е включено и не е платено увеличението по чл.5 ал.3 т.1 от договора, което е предмет на предявения иск. Спорът е именно относно размера на цената на транспортната услуга и начина на регламентирането й, конкретно основанията за промяната й, съгласно чл.5 ал.3. Обсъждайки сключения между страните договор и излагайки изключително подробни съображения САС е приел, че волята на страните, обективирана в чл.5 ал.3 от него за промяна на цената води до извод, че за процесния период е налице хипотеза за промяна на договореното възнаграждение за услугата, с оглед обявения от НСИ размер на инфлацията за предходната година, водещо до изменение на цената за извършения обществен превоз със съответния инфлационен процент. За преклудирано е прието възражението на общината във връзка с неправилното определяне на индексираната цена по чл.5 ал.3 от договора, предвид начина на изчисляване на инфлационните индекси, доколкото то не е направено в отговора на исковата молба. За неоснователно е прието и възражението, че дължимите суми са погасени по давност, с оглед уговореното в договора /чл.5 ал.2/ авансово плащане на 30% от дължимата сума, а остатъка до 20 число на месеца след отчетния, т.е. най-късната дата, на която следва да е изплатено цялото дължимо възнаграждение за месеца е 20 число на следващия месец, при което за процесното вземане за м. март 2013 г. падежът е настъпил на 20.04.2013 г. при постъпване на исковата молба на 30.03.2016 г.
Настоящият състав на ВКС, преценявайки налице ли е общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобрази ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай в изложението си касаторът визира като въпроси произнасяне от въззивния съд „в противоречие със съдебната практика“ по въпроси, които са „от съществено значение за точното прилагане на закона“; че решението на САС „е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила“; „неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон“; „в решението се съдържат мотиви, по които няма практика на ВКС“. Така изложените общи и взаимно противоречиви доводи не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в производството по чл.288 ГПК съдът не преценява правилността на решението, предмет на касационната жалба, както се посочи по-горе в мотивите към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Друг е въпросът, че така изложените доводи – въпроси са неконкретизирани, а доколкото има позоваване на приетото от САС, то е фактологично обусловено от сключения между страните договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. и договорените основания за промяна цената в чл.5 от същия, за които САС е изложил много подробни съображения, тълкувайки тези основания във връзка с отделните клаузи на сключения договор и целта на договора. Доколкото разрешението на доводите – въпроси е фактологично обусловено и изложените от САС съображения за това не са включени в тях с твърдения за противоречиво произнасяне със съдебната практика, но и че „в решението се съдържат мотиви, по които няма практика на ВКС“, няма основание да се приеме, че е налице правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 872.21 лв. адвокатско възнаграждение /фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1678/12.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 13 състав по т.д. № 2389/2017 г.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], бул. „В. № 19, ет.4, ап.12 сумата 872.21 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и 21 ст./ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.