О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608/ 08.12. 2017 год.
София
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2225 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на К. М. Б. чрез адвокат С. Т. срещу решение № 1082/10.05.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 1371/2017 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск по чл.145 ТЗ е постановено друго, с което К. Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата 50000 лв. – част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 147037.31 лв., претърпени от ищеца загуби в резултат на подписване от ответника в качеството му на управител на [фирма] на запис на заповед от 10.03.2009 г. с лихви и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, като е неоснователно възражението на ответната страна за липса на представителна власт на пълномощника на касатора адвокат С. Т. с оглед представените доказателства за извършено преупълномощаване на същата с молбата на касатора от 29.06.2017 г. във връзка с разпореждане на САС от 20.06.2017 г., все относно надлежно учредена представителна власт на процесуалния представител на касатора. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени отхвърлителното решението на СГС и постанови уважително такова по предявения частичен иск на [фирма] срещу Кр. Б. по чл.145 ТЗ, САС е приел, с оглед твърденията в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че ищцовото дружество чрез своя управител и представляващ Кр. Б. на 10.03.2009 г. е издало запис на заповед, по силата на който се е задължило да заплати без разноски и без протест на Р. С. сумата 120000 лв. с падеж 11.05.2009 г. Приел е още, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземането на кредитора Р. С. по договор за предоставяне на заем в размер на 120000 лв., сключен с ищцовото дружество през 2009 г. САС е приел, че приложеният запис на заповед е подписан от ответника Кр. Б. като управител на дружеството и валидно е задължил дружеството. Въз основа на този запис на заповед е издадена заповед за изпълнение и дружеството е осъдено да заплати на Р. С. сумата от 120000 лв. с лихви и разноски в заповедното производство, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, наложен е запор върху вземания на [фирма] по друго изпълнително дело за останалата сума след пълно удовлетворяване на взискателя от продажната цена на реализирана продажба на недвижим имот, собственост на дружеството. Обсъждайки тези данни САС е приел, че в изпълнение на наложения запор върху вземането на [фирма] имуществото на това дружество е намаляло реално със сума в размер на 140986.60 лв. Коментирани са и признанията на ответника, дадени в образуваното ДП № 15100/2011 г. по описа на 05 РПУ-СДВР и постановлението на СРП от 11.03.2014 г. за прекратяване на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НК. Прието е, че в счетоводството на дружеството дадения заем от 120000 не е осчетоводен при данни за редовно водено счетоводство /заключение на ССЕ/. САС е приел, че независимо от липсата на осчетоводяване на сумата, предмет на договора за заем, за чието обезпечение е подписан процесния запис на заповед не са ангажирани доказателства и за осъществено предаване на сумата на дружеството, нито за изразходването й в полза на същото. САС е обсъдил и доказателствата за съществуващи недобри отношения между двамата управители на дружеството – К. А. и Кр. Б. и обстоятелството, че счетоводните книги на дружеството се съхранявали на адреса на управление на дружеството, който е и домашен адрес на К. А.. Изложени са съображения за неоснователност на доводите на ответника Кр. Б. за недопускането му от другия управител К. А. до счетоводните книги на дружеството, съхранявани в дома му, тъй като липсват доказателства Кр. Б. да е привел фактически сумата по заема на дружеството. Според САС за Кр. Б., като управител на дружеството е липсвала пречка да внесе сумата по сметка на дружеството, респ. да разкрие сметка на името на дружеството, за което не са наведени твърдения, което се отнася и за разходването на сумата в полза на дружеството. Заплащането от страна на дружеството на сумата от 140986.60 лв. в изпълнение на задължението му за връщане на даденото по договор за заем и образуваното изпълнително дело, без дружеството реално да е получило и разходвало заема от 120000 лв., според САС обосновава извод, че ищцовото дружество е понесло вреда във вид на претърпяна загуба в размер на 140986.60 лв., която е резултат от поведението на Кр. Б. – сключил договор за заем и гарантирал същия със запис на заповед от 11.03.2009 г. в качеството си на управител на [фирма] от името и за сметка на дружеството. Действията на ответника, сега касатор, по сключване на договор за заем и бездействието му по отношение отчитането му и заприходяването на платеното по заема се явяват противоправни и виновни. Оттеглянето от страна на Кр. Б. като управител на дружеството, на депозираното от другия управител възражение по реда на чл.423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, извършено с молба до СГС, подписана от Кр. Б. от 29.10.2009 г., според САС, макар и предвидено от процесуалния закон като допустимо, сочи на намерение да осуети предприетата защита. Приложено е решение от ОС на [фирма] от 19.09.2014 г. по чл.137 т.8 ТЗ за реализиране на имуществена отговорност на Кр. Б. в качеството му на бивш управител на дружеството, като няма данни, нито е представено решение на дружеството по чл.137 т.5 ТЗ за освобождаването му от отговорност като управител преди това. По тези съображения и при неоснователност на възражението за давност, с оглед приложението на чл.115 б.“д“ ЗЗД и данните за заличаването от Търговския регистър на Кр. Б. като управител на ответното дружество на 21.01.2012 г. – справка в Търговския регистър по партидата на дружеството, САС е приел, че предявеният частичен иск по чл.145 ТЗ в размер на 50000 лв. при установяване на претърпяна вреда в размер на 140986.60 лв. е основателен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира като съществен за изхода на спора процесуалноправен въпрос за правилното прилагане и действителния смисъл на нормата на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК и в тази връзка въпросите: „1. Как следва да процедира въззивният съд, когато прецени, че даден факт е от съществено значение за спора и само въз основа на него разреши спора, в случаите, когато този факт изобщо не е обсъждан от първоинстанционния съд и съответно за него не са давани нито указания за необходимост от доказване, нито указания, че не се сочат доказателства. Следва ли в такива хипотези въззивният съд служебно, без да е сезиран, да даде изрични указания на страните относно установяването на този факт? 2. При претенция от страна на издателя на една запис на заповед за претърпени вреди, в резултат на неполучаване на сумата, обективирана в записа на заповед, следва ли да се доказва основанието за издаване на записа на заповед, съдържанието на каузалното правоотношение и евентуалното плащане по него?“
Разпоредбата на чл.146 ГПК и нейното приложение е от значение за разглеждането на всяко дело и крайния изход на спора по същото, но така формулираните във връзка с тази разпоредба въпроси от касатора в случая освен, че са хипотетично поставени и без връзка с доводите и възраженията на страните, с изложените от САС съображения относно приетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, касаят правилността на решението, събирането и обсъждането на доказателствата по делото и доводите в тази насока не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – мотиви от т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. И първоинстанционният, и въззивният съд, независимо от постановения различен краен резултат по иска по чл.145 ТЗ /неоснователен, според СГС и основателен, според САС/, са обсъждали спорните между страните въпроси и обстоятелства по делото с оглед твърденията в исковата молба и депозирания отговор на същата по въпросите във връзка с процесния запис на заповед, влошените отношения между двамата управители на дружеството – К. А. и Кр. Б., достъпът на Кр. Б. до счетоводството и счетоводните книги на дружеството, които са и предмет на обсъждане на проведени ОС на дружеството. От САС са изложени съображения за приетото от правна страна, несъвпадащи като краен резултат с приетото от СГС, но това не е обстоятелство, даващо основание да се приеме, че дадени факти не са обсъждани изобщо от първоинстанционния съд, за да дължи в тази хипотеза въззивният съд даване на изрични указания на страната за установяване на този факт. Изводите за връзката между записа на заповед и съществуващо каузално правоотношение са все с оглед възражения на ответника, сега касатор и приложените доказателства във връзка със записа на заповед. Неприемането от касатора на правните изводи на САС по изложените в мотивите на обжалваното решение съображения не мотивира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция с оглед цитирани решения на ВКС по обективно неидентични казуси, събрани доказателства, доводи и възражения на страните във връзка с тях /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Не са изложени и съображения за наличие на хипотеза по с чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. – договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1082/10.05.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 1371/2017 г.
ОСЪЖДА К. М. Б., ЕГН [ЕГН]
да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.