О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109
София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2661 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Д. Д. срещу решение № 204/07.07.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение по в.т.д. № 241/2017 г. с оплаквания за неправилност и необоснованост и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. С решението на П. е отменено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ в частта му, отхвърляща претенция за сумата 9655.39 лв. и вместо това е постановено друго решение, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 9655.39 лв. със законна лихва. Потвърдено е решението на ПОС в останалата му част със законните последици.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Спорът между страните е по предявени претенции на [фирма] срещу [фирма] по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, по чл.86 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД, основаващи се на сключен договор между страните от 23.05.2014 г. за изграждане на обект – магазин за месо в [населено място] на [улица], по който [фирма] е изпълнител, а [фирма] възложител. Договорът е на стойност 322397.02 лв. като по него са платени авансово 96119.11 лв. и 116062.93 лв. Издадени са 10 броя приемателно-предавателни протоколи обр.19 за приемане на извършените СМР и 11 броя данъчни фактури. От тези фактури само 2 не са платени, една изцяло, а едната частично, като общата неплатена стойност по тях е 32239 лв., претендирана от [фирма] с неустойка за забавено плащане върху нея, както и сумата от 9566.39 лв. за полагане на епоксидно подова настилка. Претенциите във връзка с неизплатените две фактури, неустойката, мораторната лихва и сумата за полагане на епоксидна подова настилка са предявени от изпълнителя [фирма] срещу настоящия касатор и са уважени от ПОС без последната сума – тази за 9566.39 лв., която е отхвърлена. По жалби на двете страни П. е отменил решението на ПОС в отхвърлителната му част и е постановил друго уважаващо иска за 9566.39 лв. със законната лихва, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното уважително решение. За да постанови решението си П. е обсъдил всички събрани по делото доказателства – фактури, заключения на СТЕ, приемателно-предавателни протоколи обр.19, показания на разпитани свидетели и излагайки много подробни съображения във връзка с тях е приел, че всички СМР са изпълнени от изпълнителя и приети от възложителя без възражение. Осчетоводяването на фактурите в счетоводството на възложителя, включването им в дневниците за покупко-продажба и ползването на данъчен кредит по тях, според П. представлява недвусмислено признание на задължението за плащане, поради което П. е приел основателност на претенциите за заплащане на извършените СМР по двете неплатени фактури /№ 2939 и № 2938 от 09.01.2015 г./ общо за сумата 32239.01 лв. Изложени са много подробни съображения за неоснователност на възражението за прихващане на възложителя с дължими от изпълнителя неустойки за забава – нито настъпило извънсъдебно такова, тъй като вземанията не са били ликвидни и изискуеми, нито направеното възражение в процеса. Прието е, че няма забава, поради лоши метеорологични условия, а доколкото са извършвани допълнителни СМР, извън първоначално договорените, обсъждайки заключението на СТЕ, П. е приел, че тези СМР са изпълнени в резултата на необходимата детайлизация на техническия проект и се явяват необходими за изпълнение на целия обект в съответствие с договореното между страните. Извършването на част от СМР е налагало изчакването на извършване на други СМР, както е посочено от вещото лице по изслушана СТЕ и зависимостта е както по отношение на работите, възложени на ищеца, така и в резултат на други сключени договори с трети лица, от чието изпълнение е зависело изпълнението на ищеца. С тези съображения и при позоваване на изводите на вещите лица от изслушани СТЕ, конкретно във връзка с работите във връзка с изпълнение на проекта в част „ВиК“, промяна на хладилни врати, допълнителна система за преохлаждане, монтаж на конструкция за трупно месо, осветени реклами, пътна настилка и др. П. е приел, че ищецът няма вина за забавата на изпълнените СМР, тъй като е налице основанието на чл.83 ал.1 ЗЗД – неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен – проектът на ответника е налагал детайлизация на СМР, което е извършил ищецът. По тези съображения, според П., възраженията на ответника, сега касатор, за прихващане с дължими суми от изпълнителя за забава са неоснователни. Според П. е основателен и искът на изпълнителя по чл.92 ЗЗД за неустойка за забавено плащане – в размер на 32239.70 лв. по заключението на ССЕ, с оглед клаузата на чл.2 от сключения между страните договор и установената забава. За да уважи претенцията за 9566.39 лв. с ДДС за полагане на епоксидна подова система, П. е приел, че тези работи са договорени в приложение № 1 към договора – раздел трети, точка 11, с оглед на което е постигнато съгласие между страните и е неоснователно възражението на ответника за липса на договореност, поради което възложителят отказал да подпише протокол обр.19. Обсъждайки събраните по делото доказателства – СТЕ и свидетелски показания, П. е приел, че от тях не може да се приеме, че е налице твърдяното от възложителя некачествено изпълнение на подовата настилка. Изпълнителят не е уведомен за проблеми в качеството на изпълнението, което се потвърждава и от констативен протокол от ответника, в който не фигурира представител на изпълнителя. Установено е и полагане на нова настилка в една част от обекта, но в друга част е останала старата настилка, като разликата е в цвета и едрината на настилката, избрана от възложителя по представени му мостри, като смяната също е направена по негово искане.
В изложението си касаторът излага следните въпроси: материалноправни въпроси: „1. Освобождава ли от отговорност за забавено изпълнение от страна на изпълнителя по договор за изработка /СМР/ спрямо възложителя непълнотата /необходима детайлизация на техническия проект за СМР/ в дадения му проект? 2. В обхвата на задължението на изпълнителя по договор за изработка ли е точното престиране на дължимия трудов резултат при наличие на изменение на първоначално поставеното за изпълнение задание?“; процесуалноправни въпроси: „1. Следва ли въззивният съд да обсъди и анализира относимите към спора доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните? 2. Може ли да се доказва със свидетелски показания възлагането на допълнителни видове СМР във връзка със сключен вече писмен договор за СМР, в който е предвидено, че всички допълнително възникнали по желание на Възложителя видове и количества работи, се договарят с допълнително споразумение /анекс/ към този договор на основание двустранно подписан констативен протокол и , като се има предвид, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори?“ и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Разпоредбата на чл.260 от ЗЗД специална правна норма ли е към нормата на чл.83 ал.1 от ЗЗД с оглед систематичното им място и има ли конкуренция между тях? 2. Съществува ли задължение за възложителя в хода на изпълнението на поръчката да уведомява изпълнителя на некачествено изпълнение?“
Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните сочени основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по така формулираните въпроси от касатора, настоящият състав на ВКС намира следното: Първите два материалноправни въпроса, съобразно изложеното от П. като крайни правни изводи са фактологично обусловени, поради което тези въпроси не покриват основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като изискват проверка на приетата от П. фактическа обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства, дали основание на П. да я приеме. Процесуалноправните въпроси са некоректно поставени, спрямо изложените съображения на П. във връзка с обсъждане и приемане на фактическата обстановка и направените въз основа на нея правни изводи по доводите и възраженията на страните. Първият процесуалноправен въпрос е хипотетично поставен, без оглед на изложените изключително подробни съображения на П. във връзка със събраните по делото доказателства /заключения на СТЕ, протоколи, свидетелски показания и др./, обсъдени във връзка с доводите и възраженията на страните. Вторият процесуалноправен въпрос е некоректно зададен, доколкото П. се е позовал на свидетелските показания не за установена и приета договореност за извършване на допълнителни видове СМР, при наличие на договор, сключен в писмена форма, а на изпълнението на такива, необходими във връзка с изпълнението на договорения проект по сключения писмен договор. Последните два въпроса, с поддържан допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, са теоретично поставени, без изложени съображения за връзката им с конкретния спор, съобразно изложените от П. съображения и доказателства по делото и без да покриват изискванията за наличие на този критерий /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв. /договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204/07.07.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 241/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 2600 лв. / две хиляди и шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.