О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 448
София, 23.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1221 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ АД//н/ чрез гл. юрисконсулт Ем. М.-Б. срещу решение № 239/25.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, шести състав по т.д. № 4797/2017 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което списъка на приетите вземания срещу КТБ АД е допълнен с включване на вземания на Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия като правоприемник на Агенция за приватизация на Република Сърбия произтичащи от неплатени суми по банкова гаранция № 6, изх. № 1311/27.09.2013 г. издадена от КТБ АД, както следва: за вземане за главница в общ размер 6500000 евро /с левова равностойност 12712700 лв./; за вземане за законна лихва върху същата сума за периода на забава от 07.07.2014 г. – датата на предявяване на банковата гаранция за плащане до окончателното й изплащане.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира 8 въпроса.
Ответникът по касационната жалба – Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия, правоприемник на Агенция за приватизация на Република Сърбия оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Потвърденото от САС решение на СГС е постановено по реда на чл.66 ал.6 ЗБН по възражение на Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия срещу решение на синдиците на КТБ АД, с което не са приети нейни вземания към банката, произтичащи от неплатени суми по банкова гаранция № 6 с изх. № 1311/27.09.2013 г., издадена от КТБ АД. СГС е допълнил списъка на приетите вземания срещу КТБ АД със сочените вземания на Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия по банковата гаранция, а САС е потвърдил решението му. САС е приел, че поради липса на оплаквания във въззивната жалба от синдиците на КТБ АД /н/ срещу установената фактическа обстановка на спора не се налага ново обсъждане на доказателствата, като приема и възпроизвежда установените пред СГС факти. Посочено е, че вземанията, предмет на подаденото възражение от Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия произтичат от дадена гаранция от КТБ АД с изх. № 1311/27.09.2013 г. за добро изпълнение на работа № 6 във връзка със сключен договор от 09.11.2006 г. между „Рубин“ АД – [населено място] като купувач и Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия за продажба на социалния капитал на предприятие „Сръбска фабрика за стъкло Парачин“. С тази гаранция банката се е съгласила при първо поискване от Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия, в което се посочва, че „Рубин“ АД – [населено място] като купувач не е изпълнил някои от задълженията си по т.8.1, чл.8.2 и 8.4 от договора да заплати всяка сума, която не надвишава максималната сума от 6500000 евро при валидност на гаранцията до 10.07.2014 г. Изложени са съображения за осъществени съобщения на страните във връзка с предявения иск за плащане на гаранцията по електронен път със SWIET съобщение, както е посочено в самата гаранция, описани са номерата на писмата, както и уведомлението от квесторите на КТБ АД за отнетия лиценз на КТБ АД. По направените оплаквания от въззивника – синдиците на КТБ АД /н/, САС е посочил, че няма основание да се приеме липса на активна легитимация на възразилия кредитор и процесуалната легитимация на неговите пълномощници по делото. Същите оплаквания от въззивника са били поддържани и пред СГС и са приети за неоснователни, при което във въззивната жалба се е поддържало недопустимост на първоинстанционното решение. САС е изложил съображения във връзка с представените валидни пълномощни на представителите на Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия в заверено копие, съдържащи всички реквизити изискуеми от процесуалния закон /чл.34 ГПК/, като тази представителна власт на пълномощниците е била препотвърдена с последвало пълномощно с нотариална заверка на подписите. Според САС тези документи не е следвало да бъдат заверени с апостил, с оглед приложимост на договор за взаимна правна помощ между НРБ и Ю. от 1957 г., така както е приел и СГС. САС е посочил, че са неоснователни възраженията на синдиците на банката за нередовното предявяване на плащане на банковата гаранция. САС е възприел доводите на СГС, които според него следва да бъдат подкрепени. Според САС е неоснователно твърдението, че искането за плащане по гаранцията е направено от лице без представителна власт, като неоснователно е прието и възражението, че искането не било валидно направено, тъй като не било установено писмено искане за незабавно плащане, постъпило в централното управление на банката. САС е изложил съображения за неоснователност на твърденията на синдиците за неполучено от банката SWIET съобщение на адреса. САС се е позовал на превода на оригиналния текст на гаранцията от вещото лице и данните за изпратено такова съобщение, посочено е и обстоятелство, че никъде по делото банката не е оспорила факта, че е получила SWIET съобщението на 08.07.2015 г. – два дни преди изтичане на крайния срок на банковата гаранция. Посочено е още от САС, че квесторите на банката не са изложили съображения и не са оспорили валидността на направеното искане и спазването на срока за предявяването му в трите отделни писма адресирани до Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия. Като неоснователно е прието и твърдението във въззивната жалба, че бенефициерът следвало да представи пред банката и оригинала на банковата гаранция – в текста на гаранцията липсва такова изискване, гаранцията е „безусловна и неотменима“, волята на гаранта е ясно изразена, при което е направен извод от САС, че при липса на изрично уговорено задължение за бенефициера, заедно с искането да представи оригинала на гаранцията, банката не може да откаже плащане на това основание. В този смисъл, според САС, са изложените съображения в практиката на ВКС /р. № 153/19.12.2012 г. по т.д. № 1189/2011 г. на ІІ ТО/, изведени от разпоредбата на чл.6 вр. чл.4 от Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска камара.
Въпросите в изложението са 8 при сочено основание за допускане чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. Въпросите са общо и принципно поставени, без оглед на изложените мотиви от САС, като някои от тях изобщо не са обсъждани, нито са били спорни между страните, относими са към защитната теза на настоящия касатор в конкретния казус пред двете инстанции, която е непоследователна и в определени моменти противоречива. С въпросите се изисква формулировка на определени операции на банката, но не съобразно приложените доказателства за извършването им, в случая съдържанието на дадената банкова гаранция, както и Еднообразните правила за гаранциите, а съобразно защитната теза на касатора. Така 1-ви въпрос не е обсъждан в този му вид, относно отношенията между наредителя и банката по издадената банкова гаранция и не е повдиган пред двете инстанции, като позоваването на Еднообразните правила за гаранциите от СГС и САС е извършено и обосновано само във връзка с твърдението за необходимост на представяне на оригинала на банковата гаранция от страна на бенефициера, заедно с искането за плащане. 2-ри и идентичният на него по смисъл 6-ти въпрос имат отговора си в ясно изразената от самия издател воля в текста на гаранцията, както е приел и САС, за да уважи възражението на Агенция за водене на спорове в приватизационни процедури на Република Сърбия. 3-ти и 4-ти въпрос не са били повдигани, нито обсъждани пред СГС и САС. Касаторът не е въвеждал в процеса възражения, свързани с нередовно предявяване на банковата гаранция, поради поставянето на банката под специален надзор. 5-ти въпрос не съдържа конкретен такъв, разрешен от САС в настоящия казус, а съдържа искане за общо обсъждане дали банковата гаранция отговаря по дефиниция, съгласно Еднообразните правила за гаранциите, платими при поискване, за които в първи въпрос се съдържа питането дали са приложими. Макар и общо поставен този въпрос, доколкото е такъв, е без направено възражение от касаторите до този момент и не е обусловил изложени от САС съображения. 7-ми въпрос, както се посочи по-горе по 2-ри и 6-ти въпрос има разрешението си в съдържанията и условията в самата банкова гаранция, а тя е „безусловна и неотменима“ и платима „без да се изисква информация относно правните основания на вашето искане“. 8-ми въпрос също не е обсъждан и разрешаван от съда в този му вид, нито е обусловил изхода на спора, доколкото и синдиците на КТБ АД /н/ формално не са оспорили представителната власт на лицето, предявило искане за плащане. Независимо от изложеното във връзка с въпросите, които в този им вид не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както се поддържа в изложението – не са изложени съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е посочена, без да са изложени каквито и да е било съображения за приложението й, а само цитирането й само по себе си не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239/25.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав по т.д. № 4797/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.