О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 24.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 448 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енергоснабдяване“ ООД, гр. Шумен, „Топлоснабдяване“ АД, гр. Шумен и Д. С. Д. приподписана от адв. Г. П. срещу решение № 235/19.10.2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 326/2018 г., с което е потвърдено решение на Шуменски окръжен съд /ШОС/ по т.д. № 167/2017 г.
Касаторите се позовават на чл.281 т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационно обжалване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на „Енергоснабдяване“ ООД, гр. Шумен не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решение на ШОС, с което по реда на чл.422 ГПК са установени солидарни задължения на настоящите касатори към „ПИБ“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1311/2017 г. по описа на Шуменски районен съд за сумата 179663.63 лв., от които 100000 лв. – главница по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства, 79572.33 лв. – просрочена наказателна лихва за посочен период от време, 91.30 лв. – непогасени разноски по обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017 г. до окончателното плащане и направените разноски в съдебното производство, ВАС е приел, установеното по безспорен начин, че между „МКБ Юнионбанк” АД, от една страна, и от друга страна, „Енергоснабдяване” ООД, гр. Шумен в качеството на кредитополучател, „Топлоснабдяване” АД, гр. Шумен и Д. С. Д., последните две лица като съдлъжници, е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит за оборотни средства – овърдрафт № 324-131/06.04.2011 г. със срок за погасяване – 31.03.2012 г., с първоначален размер на овърдрафта – 100 000 лв. до 31.10.2011 г., и спадане на размера след тази дата – по 10 000 лв. за всеки следващ месец. По този договор са сключени шест анекса. С Анекс № 1 банката поема задължението да застрахова за своя сметка предоставените като обезпечение активи, с изключение на някой изрично посочени по т.2. С Анекс № 2 се договаря годишен лихвен процент в размер на едномесечен СОФИБОР, увеличен с надбавка от 772 базисни точки, но не по-малко от 11.02%. Предвидени са условия за намаляване на лихвеният процент – при превод на работните заплати на служителите при кредитополучателя по сметки в банката кредитор, и сключване на договор за ползване на ПОС терминал. С Анекси от № 3 до № 6 са променени сроковете за усвояване и за погасяване на кредита, и като краен резултат, по последния анекс, са договорени: срок за усвояване на средствата– 29.04.2014 г., и срок за погасяване на кредита – 30.04.2014 г. Договорът е прекратен с изтичане на уговорения между страните, с последния анекс, краен срок за погасяване на кредита – 30.04.2014 г. Ищецът „ПИБ” АД – гр. София е универсален правоприемник на „Юнионбанк” АД /с предходно наименование – „МКБ Юнионбанк” АД/, в резултат на вписано на 04.03.2014 г. в ТР при АВп преобразуване чрез вливане на „Юнионбанк” АД в „ПИБ ” АД – гр. София, и прекратяване на вливащото се дружество без ликвидация.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, ВАС е приел, че както към датата на последния предоговорен краен срок за погасяване на кредита, така и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и към момента, непогасените задължения за главница, наказателна лихва и разноски по процесния договор са в размерите, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници. ВАС е обсъдил оплакванията на въззивниците, сега касатори, във въззивната жалба по отношение фактическите изводи на ССЕ за размера на погасените парични задължения, като е посочил, че тези оплаквания, че кредита е обслужван, без да се сочат конкретни твърдения за други плащания, различни от тези, които са съобразени от експерта при изготвяне на експертизата или погасяване на задълженията по други способи. Според вещото лице общият размер на постъпилите суми по съответната банкова сметка за заплащане на задълженията по кредита възлизат на сумата 355322.92 лв., който е напълно еднакъв с този, който фигурира в счетоводствата на кредитополучателя „Енергоснабдяване“ ООД, гр. Шумен. При тези доказателства, според ВАС, банката е провела главно пълно доказване за възникване на процесното правоотношение по договора за кредит, за това кои задължения по него са погасени чрез извършени преводи на суми и какви са размерите на дължимите суми за главница, лихви и разноски, изчислени съобразно договорките в договора и анексите, които не са погасени от постъпилите суми.
Относно доводите във въззивната жалба за непредприетите действия от банката за събиране на кредита за определен период, както и възраженията срещу предприетите способи за принудително изпълнение и избраната поредност на принудително изпълнение по отношение на солидарно задължените лица, ВАС е посочил, че право на кредитора е в рамките на давностните срокове да прецени дали и как да предяви правата си за съдебна защита. Относно довода, свързан с образувано производство по несъстоятелност на трето за спора търговско дружество – „Топлофикация“ АД, гр. Шумен, ВАС е посочил, че не са изложени съображения този факт да има релевантно значение за настоящия спор, а претендираните от въззивниците пред ВАС, сега касатори, правни последици от несъстоятелността на това дружество /за осъждане на ищеца, за освобождаване на ответниците, сега касатори, от отговорност по договора за кредит, за спиране на делото и т.н./ не са адекватни.
Според ВАС съществуването на паричните вземания, заявени от банката кредитор в заповедното производство е потвърдено изцяло по вид и размер от заключението на ССЕ и събраните по делото писмени доказателства, а длъжниците не са въвели в процеса релевантни обстоятелства и възражения срещу предявените за установяване права.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съобразно указанията в това ТР, настоящите касатори не формулират въпроси, покриващи общите основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не представляват въпроси общите твърдения в направеното изложение, че ВАС не се е произнесъл за отреченото оспорено право на ищеца от страна на касаторите на основание чл.81 ЗЗД вр. чл.83 ЗЗД, твърдения свързани със сливането на МКБ Юнионбанк” АД, за което ищецът „очевидно не е организирал контрол“, непроизнасяне от ВАС за пороците на ССЕ, отказа на ВАС за спиране на производството по делото, поради непреодолима сила, отказ на ВАС да се намеси „от страна на държавата за защита на „Енергоснабдяване“ ООД, гр. Шумен“, което според касаторите е в противоречие с правната теория и др. Твърденията са без оглед на изложените от ВАС съображения и конкретно направените възражения от самите ответници, сега касатори. Твърденията са и общи и неконкретизирани и изразяват конкретно само несъгласието на касаторите с крайния резултат по спора. Общи и неконкретизирани са, както е приел и ВАС по оплакването, че кредита е обслужван, без да се сочат конкретни твърдения за други плащания, различни от тези, които са съобразени от експерта при изготвяне на експертизата или погасяване на задълженията по други способи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД солидарно сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235/19.10.2018 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 326/2018 г.
ОСЪЖДА „Енергоснабдяване“ ООД, гр. Шумен с ЕИК[ЕИК], „Топлоснабдяване“ АД, гр. Шумен с ЕИК[ЕИК] и Д. С. Д., гр. Шумен, [улица], вх. 3, ет. 1, ап. 42 да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.