Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 06.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2937 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 вр. чл.303 ал.1 т.5 ГПК по молба с № 33537/16.11.2018 г. по вх. рег. на Варненски окръжен съд /ВОС/ от „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ за отмяна на определение № 683/13.11.2018 г. по ч.т.д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, с което е потвърдено определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. на ВОС, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове с определение № 864/07.03.2018 г., на основание чл.390 ал.3 ГПК.
Молителят намира цитираните определения за незаконосъобразни по причина, че дружеството е било лишено от възможността своевременно да вземе участие в производството по ч.т.д. № 369/2018 г. по описа на ВОС и ч.т.д. № 354/2018 г. по описа на ВАС. Заявява, че по молба на „Планекс” ЕООД е постановено определение по ч.т.д. № 369/2018 г. на ВОС, което не му е било съобщено и съответно „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/, като титуляр на правото да предяви бъдещия иск, е бил лишен от възможността да изпълни указанията на съда, което съществено е нарушило правото му на защита. Посочва, че понастоящем условието за допуснатото обезпечение по бъдещият иск с правно основание чл. 647ТЗ е реализирано и е образувано т.д. № 488/2018 г. на ВОС. Отправя искане за допускане в полза на дружеството обезпечение като бъде отстрочено изпълнението на определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. на ВОС, евентуално – спиране на неговото изпълнение на основание чл.309 ГПК. Счита, че като дружество обявено в несъстоятелност, в настоящия случай разпоредбата на чл.649 ТЗ следва да намери приложение.
Препис от молбата е връчен на ответната страна в настоящото производство и молител в охранителното производство, по което е произнесено атакуваното определение – „ПЛАНЕКС” ЕООД, който в писмен отговор изразява становище за нейната основателност.
Предвид едностранния характер на охранителното производство, по което е произнесено атакуваното определение, препис от настоящата молба не е връчен на ответната страна по бъдещия иск – „САНО БГ” ЕООД.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Разпоредбата на чл.307 ал.1 ГПК изисква от ВКС да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката по допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамките на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересованото лице /чл.303 ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазени установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и чл.304 ГПК.
В случая след преценка на данните по делото се установи, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
В ТР № 7/2014г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения относно подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК актове на съдилищата, а именно че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове –решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол и произтичащия от него ограничен кръг основания /фактически състави/, предвидени от законодателя като причина за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и възобновяване на производствата по тях. Изрично в т.6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото не е определението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. В случая се иска отмяна на влязло в сила определение на апелативен съд, потвърждаващо определение на окръжен съд, с което на основание чл.390 ал.3 ГПК е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове предявени от „Планекс” ЕООД срещу „САНО БГ” ЕООД. Първоначално обезпечението е било допуснато с определение № 864/07.03.2018 г. от ВОС въз основа на постъпила от „Планекс” ЕООД молба на основание чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия иск. В последствие ВОС на основание чл.390 ал.3 ГПК с определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. е отменил допуснатото обезпечение, тъй като в определения от съда срок молителят не е представил доказателства за предявяване на обезпечените искове. След депозирана частна жалба от „Планекс” ЕООД, в качеството му на заинтересовано лице в охранителното производство, ВАС с атакуваното в настоящото производство определение № 683/13.11.2018 г. по ч.т.д. № 354/2018 г. е потвърдил определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. на ВОС.
С акта, чиято отмяна се иска, не се разрешава спор за материално право и съдържанието му не е годно да породи сила на пресъдено нещо. Същевременно молителят „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ няма качеството на заинтересована страна в производството, тъй като нито е взел участие в охранителното производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск, нито има качеството на бъдеща страна при предявяване на бъдещия иск.
С оглед на гореизложеното и предвид изхода на делото молбата по чл.309 ГПК за отсрочване или спиране изпълнението на определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. на ВОС следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с № 33537/16.11.2018 г. по вх. рег. на Варненски окръжен съд на „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на определение № 683/13.11.2018 г. по ч.т.д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове с определение № 864/07.03.2018 г., на основание чл.390 ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.309 ГПК, инкорпорирана в молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК с № 33537/16.11.2018 г. по вх. рег. на Варненски окръжен съд на „САНО И ПИ СИ” ЕООД /н/ за отсрочване или спиране изпълнението на определение № 1127/27.03.2018 г. по ч.т.д. № 369/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.