О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София,19.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1478 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. „Д-р Стефан Черкезов“ АД чрез адв. К. А. срещу решение № 289/31.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2705/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, с която е отхвърлен иска на касатора за разликата от 75000 лв. до 225000 лв. по чл.236 ЗЗД.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „СБАЛ по кардиология Велико Търново“ ЕАД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Настоящият касатор е предявил пред СГС иск по чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата 225000 лв. Посочил е, че има договор за наем с ответника за временно ползване недвижими имоти при първоначално уговорен месечен наем от 5040 лв., увеличен с анекс от 26.01.2011 г. на 25000 лв., но след изтичане срока на договора ответникът продължил да ползва имотите и за периода на ползването от 28.10.2012 г. до 28.01.2013 г. ищецът претендира обезщетение, посочено в исковата молба по чл.236 ал.2 ЗЗД. СГС е уважил частично иска – за 75000 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 225000 лв. СГС е приел, че месечното обезщетение не следва да се присъжда по средни пазарни цени, тъй като видно от заключението на СТЕ пазарната месечна цена е по-ниска от договорения месечен наем – в случая 25000 лв., поради което е определил обезщетението по размера на месечния наем – 25000 лв. Уважил е иска за посочения период от 3 месеца – 75000 лв. и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Позовал се е на съдебната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК. По жалба на ищеца САС е потвърдил решението на СГС в отхвърлителната му част. САС е приел, че позоваването на клауза от договора, в който страните са уговорили неустойка в размер на 300% от наема не е в предмета на спора между страните, защото в случая ищецът е предявил иск по чл.236 ал.2 ЗЗД, а не претендира присъждане на неустойка, каквато е регламентирана в чл.19 от договора. САС е споделил изцяло мотивите на СГС за нищожност на клаузата на чл.19 от договора за дължима абсолютна стойност на неустойката в размер на 300% от наема, което изключва възможността въз основа на уговореното в нея да се определи размера на обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД. Според САС размерът на претендираното обезщетение на посоченото от ищеца основание – чл.236 ал.2 ЗЗД е съизмеримо със средния пазарен месечен наем за наетия обект, но не по-малко от уговорената месечна наемна цена, в какъвто размер е присъденото обезщетение от СГС.
Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира конкретен обуславящ изхода на спора въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност и противоречив резултат с посочени две решения на ВКС във връзка със същия договор между същите страни, на същото основание, но касаещи друг период от време – р. № 62/01.06.2015 г. по т.д. № 558/2014 г. на ІІ ТО и р. № 160/14.02.2018 г. по т.д. № 3512/2015 г. С изложените доводи не се формулира конкретен обуславящ изхода на спора въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Видно от приетото в тези решения на ВКС не е налице противоречие с приетото от САС във връзка със задължението на съда да се произнесе по предявения иск – в случая по чл.236 ал.2 ЗЗД с оглед изложените твърдения в исковата молба. С първото решение, според ВКС, въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание по чл.92 ал.1 ЗЗД, а не на предявеното основание по чл.236 ал.2 ЗЗД, поради което ВКС е обезсилил изцяло въззивното решение, а с второто решение на ВКС въззивното решение е обезсилено частично с оглед недопустимо преквалифициране на иска от частичен в цялостен.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289/31.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2705/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.