О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159
София, 27.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3042 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Т. Ж. К. чрез адв. Хр. М. срещу решение № 1198/29.05.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 110/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо изцяло исковете на Т. К., предявени на основание чл.79 ал.1 предл.2-ро вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.605 ТЗ, чл.86 ал.1 ЗЗД и евентуално на основание чл.49 ЗЗД срещу [фирма].
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението си касаторът излага следните въпроса: С допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „1.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като изложи собствени мотиви и след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани доказателства, заедно и поотделно, да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решаване на делото и да обсъди защитните тези на страните? 2. Може ли въззивният съд да пристъпи към решаване на делото без да е обсъдил всички възражения на страните и без да се е произнесъл изобщо по някои от тези възражения? 3. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да се обоснове защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други за неосъществили се и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод? 4. Следва ли въззивният съд да да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и следва ли конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. С допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Как следва съдът да постанови решение при липса на преки доказателства за основен факт от предмета на доказване, когато тази липса се дължи на естеството на правоотношението /договор за наем на банкова касета с необявено съдържание/, което не предполага създавенето на пряко доказателство за основния факт – в случая влагането на паричните средства в наетата касета и техния размер? 2. Какъв е стандартът за доказване на определен факт с оглед доказаните косвени факти по делото, когато за осъществяването му може да се съди само от наличните косвени доказателства, установени по делото? 3. Допустимо ли е съдът да приеме за недоказан факт и/или непровеждане на доказването му от страната, която го твърди, когато невъзможността за доказване се дължи на противоправното поведение на насрещната страна – в случая липса на камери за наблюдение в трезорното помещение и подходите към него, а наличните са с недостатъчна разделителна способност? 4. Как следва съдът да действа при своята преценка по чл. 162 ГПК във вр. с чл. 52 от ЗЗД, когато съдът следва да уважи предявения иск при установено основание, но при липсата за данни за неговия размер и невъзможност за използване на заключение на вещо лице, а отхвърлянето на иска само поради тази причина би било явно несправедливо и като се има предвид, че съдебната практика по чл. 162 ГПК се отнася само до определяне от съда по справедливост на размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди и обезщетителни лихви.“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е приел, че ищцата претендира липсващи суми, вложени от нея на съхранение в сейф на банката № 116 с необявено съдържание, намиращ се в охраняем обществен трезор на банката в [населено място], [улица]. Ищцата твърди, че вложените от нея суми са 100000 лв. и 70000 евро при сключен договор с банката от нея, но по пълномощно на сестра си /скрито пълномощно/ и за нейна сметка. САС е приел за безспорно установено, че ищцата е сключила договор с банката за наем на сейф № 116 с необявено съдържание за определен срок, удължен с анекс до 03.08.2011 г., като достъп до сейфът е имала единствено ищцата като наемател на сейфа. На 06.07.2011 г. по сигнали на вложители е извършен оглед на всички банкови касети от полицейските органи, при който е констатирано отварянето на повече от 6 сейфа, но без следи от външно въздействие, сейфът на ищцата е бил празен. САС е приел, че независимо от недоказаността на мандатното правоотношение между ищцата и сестра й, наличието на този мандат е ирелевантен за спора, тъй като договорът за наемане на сейфа е сключен лично от ищцата Т. К. от нейно име, в отношенията с ответника банката тя е титуляр на ползването на сейфа и правата и задълженията по договора възникват пряко за нея. Според САС от значение за спора е дали фактически са оставени от ищцата парични средства за съхранение, имало ли е такива в сейфа към момента на кражбата, а дали сумите са лични средства на ищцата или чужди, оставени на съхранение по възлагане от трето лице, са въпроси от значение за взаимоотношенията между ищцата и това трето лице. САС е възприел изводите на СГС за недоказаност на фактическото оставяне на твърдените от ищцата средства в трезора – 100000 лв. и 70000 евро като е изложил и свои изводи във връзка със събраните по делото доказателства за тези твърдения. Конкретно са обсъдени събраните по делото доказателства – свидетелски показания на сестрата на ищцата и нейния съпруг, справка за извършени посещения от ищцата на трезора на банката, служебни бележки от [фирма], писмо от ищцата и сестра й до ответната банка, като е акцентирано на това писмо от 08.07.2011 г., според което в наетите от тях два сейфа липсват средства в размер на търсените суми – 100000 лв. и 70000 евро, но твърденията във възззивната жалба са за един сейф, нает от ищцата, без твърдение за друг отделен сейф за другата сестра, нито има доказателства в тази посока. Според САС по този начин фактът на реалното оставяне на парични суми от ищцата за съхранение в наетия сейф – 100000 лв. и 70000 евро в един сейф се опровергава от изложените твърдения от двете сестри в писмото от 08.07.2011 г. до ответната банка, че в наетите от тях два сейфа липсват средства в размер на търсените суми. По тази причина е прието, че не е налице предпоставката на чл.79 ЗЗД за търсене на отговорност на ответника, поради неизпълнение на задължения за осигуряване на неприкосновеност на наетия от ищцата сейф. Доколкото не е установено реалното влагане на твърдените суми в сейфа, според САС няма основание да се приеме и наличие на фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД – ищцата да търпи липси на вложени от нея средства и това да е вреда за нея.
Първата група въпроси са за задълженията на въззивния съд. Независимо от изложените сравнително кратки мотиви на САС, в тях има ясно изразена воля на въззивния съд по събраните по делото доказателства, изложени са ясни и точни съображения за приетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. В така поставените въпроси от първата група не се излага никаква конкретика за необсъдени доводи или доказателства, поради което не е налице основание за противоречие с цитираната от самия касатор съдебна практика – допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В мотивите на САС има обсъждане на събраните доказателства и приетото въз основа на тях от фактическа и правна страна. Независимо от това следва да се посочи, че общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Втората група въпроси е с допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Искането да се получат указания за доказване на една или друга теза в исков процес, при изложени фактически твърдения, не е съображение за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Налице са теоретични постановки и безпротиворечива съдебна практика за преките и косвени доказателства и при какви хипотези косвените доказателства могат да се приемат като доказателства за установяване на едно или друго обстоятелство при липса на преки доказателства за същото. Част от въпросите са и некоректно поставени, без да има изложени в този смисъл съображения от САС: /2.2/ за стандарта за доказване на определен акт с косвени факти или /2.3/ във връзка с противоправно поведение на насрещна страна – липса на камери за наблюдение в трезорното помещение – подобни доводи и поети задължения, няма доказателства за това, не са обсъждани и не са изложени съображения от САС в тази насока. Въпрос 2.4 също е некоректно поставен, тъй като искът не е отхвърлен, поради липса на данни за размера му и при установено основание, а защото според САС не е доказано основанието му.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 7521.60 лв. /списък по чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1198/29.05.2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 110/2017 г.
ОСЪЖДА Т. Ж. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 7521.60 лв. /седем хиляди петстотин двадесет и един лева и 60 ст./ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.