О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
[населено място], 28.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 893/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №277 от 21.09.2012г., постановено по ч.гр.дело №258/2012г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №548 от 27.07.2012г. по гр.дело № 432/2012г. на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на ищеца – жалбоподател за освобождаването му от ДТ. Жалбоподателят М. Д. иска отмяна на определението и освобождаването му от внасяне на ДТ, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че срещу него има предполагаеми бъдещи вземания от Н. от порядъка на милиони лв., без да е съставен ревизионен акт, съдът не е взел предвид приложеното към делото постановление на Н. № 2603/27.10.2011г. за налагане на възбрана върху единствения му недв.имот и запор на банковите му сметки, че представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК е попълнена от него, че е представил декларация по чл.313 НК, че не притежава дялове и акции в цитираните ТД. Като допълнителен критерий сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за определението за освобождаване от ДТ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което ще следва да бъде извършена преценката за предпоставките по чл.280, ал.1 към които препраща чл.274, ал.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ищецът М. Д. е предявил два обективно съединени иска срещу [фирма] в общ размер от 162 680 евро по договор за търговски пълномощник. С определение от 27.07.2012г. Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Д. за освобождаването му от заплащане на ДТ по делото. Съдът е приел, че молителят не представя доказателства за наложена възбрана върху описания в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК недв. имот. Пред въззивният съд отново представя декларация по чл.83, ал.2 ГПК и два броя декларации, че няма дялове и акции и сключени договори за управление и не получава доходи от описаните в декларациите фирми. Въззивният съд освен, че препраща към мотивите на окръжният съд е изложил допълнителни съображения за отказ ищеца да бъде освободен от ДТ – ищецът е декларирал липсата на доходи по чл.83, ал.2, т.2 ГПК без да вземе становище по останалите шест изисквания на закона. Съдът е приложил чл.83, ал.2, т.7 ГПК и като е съобразил титлите пред името е приел, че може да се направи извод за получаване на средства от научна дейност, която се премълчава.
От изложеното следва, че преценката за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ е направена въз основа на конкретните по делото писмени документи / декларации /за неговото имуществено състояние и доколко при попълването им са спазени изискванията на закона чрез посочване на всички онези посочени в чл. 87, ал.2 ГПК обстоятелства от значение за извършване на тази преценка. Или произнасянето по правния въпрос за предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащането на ДТ е обусловен от преценката на конкретно представените документи и установените с тях факти. Доколко тази преценка е правилна е въпрос относим като правилността на обжалваното въззивно определение и основанията по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. По основанията за неправилност на определението съдът може да се произнесе, само при допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, а в случая частният касатор не обосновава както основната, така и допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Позоваването на само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава приложното поле на касационното обжалване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито аргументи частният жалбоподател не излага. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е ясна и по приложението й има установена съдебна практика.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение на Бургаския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 277/21.09.2012г., постановено по ч.гр.дело № 258/2012г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: