6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 04.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №874 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №94 от 17.11.2014г. по гр.д. №653/2014г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №8 от 13.03.2014г. по гр.д. №10087/2013г. на Пернишки районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по исковете с правно основание чл.415 от ГПК на [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], че ответникът дължи на основание чл.327 ал.1 от ТЗ сумата 16 310,58 лева – просрочена главница по фактура №[ЕГН]/26.06.2012г. и 1687,55 лева – изтекла лихва за забава върху главницата за периода от 27.06.2012г. до 08.07.2013г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Пернишки окръжен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е основал решението си само върху избрани от него доказателства, включително без да обсъди в пълнота доказателствената сила на тези доказателства, на които се позовава. Касаторът поддържа, че при постановяване на своите решения, както първоинстанционният съд, така и въззивният съд не са обсъдили и не са изложили мотиви по всички доводи на страните. Излага доводи,че претенцията по исковата молба е непрецизирана, тъй като при едновременно водени три дела от ищеца за суми в общ размер от 49 702,18 лева / процесното исково производство и още две други дела по претенции за заплащане на цена на доставени стоки/, по счетоводни данни на ищеца общият размер на всички задължения на [фирма], [населено място], към него възлиза на 33209,64 лева. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално да бъде уважено предявеното от него възражение за прихващане. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.1 Какви са правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен? 1.2.Длъжен ли е въззивният съд да събира служебно доказателства, ако са въведени такива оплаквания във въззивната жалба, от които могат да се направят изводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма, още повече, че в тежест на ищеца е установяването на редовното водене на счетоводните записи/ регистри и надлежното издаване на първични счетоводни документи – относими по основателността на размера на претендираната сума? 2.1. Може ли страната в процеса, която не е установила, че счетоводството й е редовно водено, да се позове на записванията в счетоводните си книги? 2.2.Представляват ли счетоводните книги и вписванията в тях доказателство за страната, която ги е водила, при условие,че издадените от нея първични счетоводни документи не отговарят на изискванията на закона? 2.3. Как следва да процедира въззивният съд при непрецизирана в исковата молба претенция, предмет на търсената съдебна защита, което обстоятелство е установено от приетата и неоспорена по делото съдебно – счетоводна експертиза? Твърди, че въпросите по т.1.1 и т.1.2 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и определение №211/10.04.2014г. по т.д.№3176/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., а останалите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №169/23.11.2012г. по т.д.№664/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №59/28.04.2014г. по т.д.№2053/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Твърди, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като няма идентична практика с настоящия казус, поради което формулираните от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че не са налице процесуалноправни или материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Изтъква, че поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет на въззивното производство, като съдът им е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и разпоредбите на закона. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, съдът е приел, че процесната фактура №[ЕГН]/26.06.2012г., съдържаща минимално необходимите реквизити и подписана от представител на купувача, удостоверява валидно сключен между страните договор за покупко- продажба на стоки, както и получаването на стоките от купувача. Приел е за недоказано твърдението на жалбоподателя – ответник по предявените искове, че между него и ищеца е имало сключен не договор за продажба, а договор за посредничество, при който жалбоподателят е посредничил при продажба на месни продукти между ищеца и [фирма]. Приел е също за недоказано и направеното от жалбоподателя – ответник по исковете, възражение за прихващане с негово вземане по фактура №[ЕГН]/01.10.2013г., като е посочил, че фактурата не носи подпис на представител на ищцовото дружество, нито е осчетоводена при него.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен въпрос относно задълженията на въззивния съд да направи нов доклад и разпределение на доказателствената тежест, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад, в т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл.146 от ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства.
В случая в подадената от него въззивна жалба [фирма], [населено място], действително се е позовал на нарушение на процесуалните норми, установяващи задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест по предявения иск. Жалбоподателят е изложил оплаквания относно съдържанието на доклада, като е посочил, че на ищеца са дадени подробни указания за доказателствената му тежест, а на ответника е указано общо, че следва „да докаже твърденията и възраженията си по отговора на исковата молба“. Всички останали оплаквания касаят мотивите на постановеното по делото решение и обосноваността на направените в него изводи на първоинстанционния съд. Въззивният съд е взел предвид оплакванията във въззивната жалба, като в определението си чл.266 от ГПК е изразил становище,че в изготвения от него доклад първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните. При тези изводи за съда не е възникнало задължение за служебно събиране на доказателства, нито за даване на указания на страните във връзка с разпределението на тежестта на доказване. Въззивният съд се е произнесъл с определението си и по доказателствените искания във въззивната жалба, като е посочил, че след като не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада, съответно доказателствените искания на въззивния жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/ са преклудирани по реда на чл.266 ал.1 от ГПК. Поради изложеното следва да се приеме, че при разглеждането на делото въззивният съд не е допуснал отклонения от задължителните указания, дадени с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика по поставения като значим за делото процесуалноправен въпрос, изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускането на касационно обжалване по този въпрос. Не следва да бъде обсъждано твърдяното от касатора противоречие на дадените от въззивния съд разрешения с определение №211/10.04.2014г. по т.д.№3176/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., тъй като същото е постановено по реда на чл.288 от ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика.
Поставените от касатора въпроси дали е допустимо страната в процеса, която не е установила,че счетоводството й е редовно водено, да се позовава на записванията в счетоводните си книги и дали същите съставляват доказателство за страната, при условие, че издадените от нея първични счетоводни документи не отговорят на изискванията на закона, не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводът на въззивния съд за наличие на задължение на [фирма], [населено място], като купувач за заплащане на цената на доставени стоки по фактури е основан анализа на всички доказателства по делото, а не само на записванията в счетоводните книги на ищцовото дружество. Съдът е взел предвид обстоятелството, че издадената от ищеца фактура №[ЕГН]/26.06.2012г., съдържаща минимално необходимите реквизити, е подписана от представител на касатора – купувач, както и че тази фактура е осчетоводена при купувача. Въз основа на това и съобразявайки задължителната за съдилищата практика на ВКС на РБ, въззивният съд е приел,че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко – продажба и в справките- декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Следователно изводът за съществуване на задължението по процесната фактура не се базира само на записванията в счетоводните книги на ищеца, в който случай наличието на доказателства за редовното водене на последните би било от решаващо значение за изхода на спора. Още повече, че и двата въпроса са свързани с твърдението на касатора, че нередовността на водените от ищеца счетоводни книги е установена от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а в същото не се съдържа такъв извод на вещото лице с оглед проверката в счетоводството на ищцовото дружество.
Последният поставен от касатора въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въпросът предпоставя наличието на нередовност на исковата молба, каквато в случая не е налице. Още повече, че такава нередовност може да бъде констатирана и установена само от съда и то с оглед изложените в исковата молба твърдения и заявените искания, а не от заключението на назначената по дело съдебно – счетоводна експертиза
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 17.11.2014г. по гр.д. №653/2014г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя К. Б., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. А., сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.