4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
Гр.София, 16.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 268 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] срещу решение № ІІІ-95/03.10.14г., постановено по гр.д.№ 1209/14г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 858/17.04.14г. по гр.д.№ 489/13г. на Бургаския районен съд и е отхвърлен искът на касатора за осъждане на [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 19336.68 лв., представляваща неустойка по чл.8.2 от договор № 265/17.12.09г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост – морски плаж, за съществено неизпълнение на задължения от страна на наемателя по смисъла на чл.7.3 за 2012г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор № 265/17.12.09г. за отдаване под наем на морски плаж „С. – Буджака” в [община] срещу задължение за заплащане на годишна наемна цена. През 2012г. наемодателят е извършил проверки за изпълнение на задълженията на наемодателя, като са съставени два констативни протокола от 28.06.12г. и от 24.08.12г., в които е установено съществено неизпълнение на задълженията на наемодателя за водно спасяване, за здравно и медицинско обслужване и липсата на поставено табло по Наредбата за категоризиране на плажовете. Договорът е развален на основание т.8.1 (забава в плащането на наемната цена), считано от 03.03.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че претендираната от наемодателя неустойка по т.8.2 е дължима при наличието на две предпоставки: съществено неизпълнение на договорните задължения по смисъла на т.7.3 от страна на наемателя и реализирано право на наемодателя за прекратяване на договора на това основание. Въззивният съд е счел, договорът не е прекратен през 2012г., поради което неустойка по т.8.2 за неизпълнение на задълженията на наемателя за исковия период (2012г.) не се дължи.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя въпросите: „Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, както и да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи?” и „Договорната неустойка може ли да изпълнява и наказателна функция?”. Въпросите са въведени на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият въпрос е обвързан от касатора с оплаквания за неправилност на въззивното решение, като са коментирани събраните по делото доказателства. По същество се поддържа твърдението за неизпълнение на задълженията на наемателя по сключения договор, фактите по отношението на които касаторът счита, че не са обсъдени от въззивния съд. При ясния отговор на поставения правен въпрос от значение за произнасянето по спора са решаващите изводи на състава на окръжния съд по тълкуването на клаузите на договора. Въззивният съд е отхвърлил иска не по причина, че е прието за доказано точното изпълнение на договорните задължения на наемателя, а с оглед на обвързаността на дължимостта на неустойката с упражненото право от наемодателя на прекратяване на договора, в който само случай се дължи уговорената в т.8.2 неустойка. Вторият въпрос също е изцяло свързан с тълкуване на договора, като от значение е приетото разрешение за липса на едната от предпоставките за ангажиране на отговорността за заплащане на неустойка, а не квалификацията на неустойката с оглед на изпълняваните от нея функции. Тълкуването на договора по правилото на чл.20 ЗЗД е част от решаващата дейност на съда по същество, поради което въпросите, свързани с тази дейност биха представлявали правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ЗЗД, ако са обвързани с доводи за несъобразяване с критериите, посочени в правната норма. Нарушението на правилата за тълкуване следва да е ясно и точно посочено от касатора с оглед на конкретните обстоятелства по спора, докато обсъждането единствено на събраните по делото доказателства представлява оплакване на необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 850 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.12.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-95/03.10.14г., постановено по гр.д.№ 1209/14г. от Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 850 лв. (Осемстотин и петдесет лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.