Определение №602 от 19.11.2015 по ч.пр. дело №2635/2635 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
Гр.София, 19.11.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2635 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба [фирма], [населено място] срещу определение № 199/06.07.15г., постановено по т.д.№ 3251/14г. с което Върховният касационен съд, състав на І т.о. е оставил без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на постановление на ЧСИ В.Л., рег.№ 780 – СГС от 10.10.13г. по изп.д.№ 20137800400430 за възлагане като даване вместо плащане на основание чл.510 ГПК на „Ториър П. Л.” в качеството му на кредитор с предявено и прието вземане по списък на предявени и приети от синдика Г. К. вземания на кредиторите на [фирма] по т.д.№ 14/11г. на Окръжен съд [населено място] в размер на 50700012.36 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът „Ториър П. Л.”, Британски Вирджински острови оспорва частната жалба.
Ответниците [фирма], [населено място], Ч. А. А., [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена на 11.04.14г., т.е. след изтичане на установения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен срок от узнаване на постановлението. Актът на ЧСИ е издаден на 10.10.13г., а на 11.10.13г. е проведено събрание на кредиторите на [фирма], на което са присъствали представители на [фирма] и на „Ториър П. Л.”. С оглед на оспореното участие на „Ториър П. Л.” в събранието, съдът е допуснал участието на този кредитор, като в протокола на събранието е обсъдена извършената цесия между [фирма] и „Ториър П. Л.” и издаденото постановление на основание чл.510 ГПК, което е предмет на молбата за отмяна. Изложени са съображения, че молителят е узнал същите факти, удостоверени в писмото на ЧСИ от 11.03.14г. и които се свързват от него с датата на узнаване на постановлението, от протокола за проведеното събрание на кредиторите от 11.10.13г. При тези данни е направен изводът за недопустимост на молбата за отмяна.

Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1 т.5 ГПК молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 следва да се подаде в тримесечен срок от узнаването на решението, респ. на постановлението на ЧСИ. Датата на узнаване на акта, чиято отмяна се иска, е фактически въпрос и подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Правилни и законосъобразни са изводите на състава на ВКС за съществуването на идентичност между фактите, описани в протокола от проведеното събрание на кредиторите на [фирма] на 11.10.13г., с писмото на ЧСИ от 11.03.14г. и постановлението за възлагане от 10.10.13г. В протокола от събранието са посочени изпълнителното дело, постановлението по чл.510 ГПК, страните по делото и по правоотношението и вземането. От значение за узнаването на постановлението са фактите относно постановения акт от ЧСИ, а не единствено размерът на вземането, с което се легитимира кредиторът „Ториър П. Л.”, както твърди частният жалбоподател. Фактът на узнаването се свързва и с констатацията на съда, отразена в протокола от събранието, на представеното по делото по несъстоятелност постановление за възлагане, като липсват основания да се приеме, че копие от този акт следва да е бил връчен на кредитора [фирма]. Последващото снабдяване на молителя с писмо от ЧСИ не променя момента на узнаване, тъй като констатираните от частния жалбоподател несъответствия между писмото и протокола са несъществени. Тези несъответствия нямат характер на различия във фактите, удостоверени в двата документа, тъй като протоколът дава достатъчна информация за постановлението за възлагане, което се атакува с молбата за отмяна. От датата на узнаване – 11.10.13г. до подаването на молбата за отмяна – 11.04.14г. е изтекъл тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 199/06.07.15г., постановено по т.д.№ 3251/14г. от Върховния касационен съд, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top