3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
Гр.София, 04.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 115 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Г., [населено място] срещу решение № 1268/17.06.14г., постановено по в.т.д.№ 84/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 6125/08.08.13г. по т.д.№ 10787/10г. на Софийския градски съд и прието за установено по иска на Емил П. К., [населено място] против Н. Й. Г., [населено място], че Н. Г. дължи на Емил К. сумата от 67000 лв. по запис на заповед от 11.05.09г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417ГПК на 30.10.09г. по гр.д.№ 44209/09г. на Софийския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Емил К. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата по установителния иск за съществуване на вземането, предявен по реда на чл.422 ГПК (настоящ касатор), е издала на 11.05.09г. редовен от външна страна запис на заповед за сумата от 67000 лв., платима на предявяване „не по-късно от 30.11.14г.”. Поемателят по записа на заповед (ответник по касационна жалба) е предявил на издателя ценната книга с нотариална покана, връчена на 24.08.09г. Изложени са съображения, че вземането по записа на заповед съществува и е изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което предявеният иск е основателен. Решаващият състав на апелативния съд е счел за неоснователно възражението на издателя за унищожаемост на сделката поради осъществена психическа принуда, като е констатирал, че не са въведени твърдения или възражения за наличието на каузално правоотношение, по повод или връзка с което е издаден записът на заповед. Събраните гласни доказателства за съществуването на договор за прехвърляне на дружествени дялове между поемателя и трето лице са обсъдени доколкото създавали обосновано предположение за придадена гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед, но след като в процеса не е било въведено възражение на издателя, основано на каузално правоотношение, съдът не е анализирал изискуемостта на задължението по това правоотношение. Изводът на въззивния съд е, че недоказването на каузалното правоотношение няма за последица неоснователност на иска за установяване на менителничното задължение.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите за връзката между записа на заповед и конкретно каузално отношение, като причина за неговото издаване, и за разпределението на доказателствената тежест в процеса срещу издателя на ефекта, както и за доказателственото значение на „обективираното върху записа на заповед признание на издателя за дължимост на сумата по менителничния документ”. Посочена е практика на ВКС, като е изведен довод, че поемателят следва да докаже фактите, от които произтича вземането, включително каузалното правоотношение.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси са разгледани в т.17 на Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Даденият отговор е, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. С приемането на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС бе преодоляно съществуващото колебание в съдебната практика относно разпределението на доказателствената тежест по предявени установителни искове за вземания, основани на записи на заповед. В мотивите на тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата на редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, при която ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1268/17.06.14г., постановено по в.т.д.№ 84/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.