О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 22.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2706 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.З ГПК, образувано по съвместна частна касационна жалба на Г. И. Церовски и С. К. Ц. против Определение № 2977 от 25.09.2017г. по в.ч.гр.д.№ 4507/2017г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено Определение №18910 от 17.07.2017г. по гр.д.№ 5017/2016г. на СГС, ГО, 1-7 състав. С последното е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, предявена по реда на чл.422 ГПК от [фирма] против Г. Церовски и С. Ц. по съображения, че възражението по чл.414,ал.1 ГПК на длъжниците срещу издадената по ч.гр.д.№ 42175/20 Юг. на СРС заповед за незабавно изпълнение е подадено извън рамките на двуседмичния преклузивен срок, считано от връчването на заповедта от съдебния изпълнител /чл.414,ал.2 във вр. с чл.418,ал.5
ГПК/.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на САС и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. Твърдението е, че длъжниците са подали своевременно на 14.09.2015г. възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение, тъй като поканите за доброволно изпълнение са им връчени лично от ЧСИ М. по изп.дело № 734/20 Юг. на 02.09.2015г. Оспорва се правилността на извода на съдилищата, че поканите за доброволно изпълнение са били връчени редовно на 25.02.2013г. чрез адвокат П. по същото изпълнително дело. Възразява се, че адв. П. не е редовно упълномощен по смисъла на чл.ЗЗ ГПК, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.02.2012г. между Г. Церовски и С. Ц. с предмет процесуално представителство по изп.дело на ЧСИ О. М., не е достатъчно основание за наличие на представителна власт по отношение на възложителите. Поддържа се, че договорът за правна защита и съдействие не може да се възприеме като редовно упълномощаване на процесуален представител с делегиране на представителна власт по смисъла на чл.ЗЗ ГПК, тъй като има облигационно действие между възложителя и изпълнителя, съдържащ елементи на договор за поръчка, но не е достатъчен да делегира права – упълномощаване за процесуално представителство. Жалбоподателите поддържат, че договорът за правна защита и съдействие не касае процесуално представителство пред съд или по изпълнителното дело и не може да се възприеме като доказващ редовното упълномощаване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че въпросите, по които се е произнесъл САС в обжалваното определение са решавани противоречиво от съдилищата. Апелативният съд приел, че след като в договора за правна помощ и съдействие са налични реквизитите на чл.ЗЗ ГПК относно упълномощаването на процесуален представител – посочване на три имена, ЕГН и адрес на възложителите, това обстоятелство е достатъчно, за да се възприеме, че е налице редовно упълномощаване по смисъла на чл.32 и чл.ЗЗ ГПК. Според жалбоподателите е налице съдебна практика, че договорът за правна защита и съдействие не може да се възприеме като редовно упълномощаване на процесуален представител и делегиране на представителна власт по смисъла на чл.ЗЗ ГПК. Позовават се на Решение № 117 по гр.д.№ 1982/2016г. на ОС Хасково, на Решение № 7192 по адм.дело № 4570/2016г. на В АД, на Решение по гр.д.№ 7292/2016г. на PC П., на Определение по адм.дело № 519/2017г. на ВАС.
Като второ главно основание за допускане на касационното обжалване е формулиран процесуално правния въпрос като значим за „точното развитие на правото“ – Достатъчно ли е да се представи облигационен договор за правна защита и съдействие между клиент и адвокат, който е приравнен на договори по чл.280 сл.ЗЗД и чл.258 сл.ЗЗД, за да се възприеме, че е налице упълномощително волеизявление от страна на възложителя и упълномощаване по смисъла на чл.ЗЗ ГПК или следва да се представи нарочно писмено пълномощно с ясно упълномощително волеизявление отделно от договора за правна помощ и съдействие, за да се счита за редовно извършено упълномощаване по смисъла на чл.ЗЗ ГПК. Позовават се на предпоставката на чл.280,ал.1,т.З ГПК.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че на 21.02.2012г. между клиентите Г. И. Церовски и С. К. Ц. и адвокат С. П. от АК София е сключен бланков договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство по изпълнително дело пред ЧСИ О. М. с рег.№ 845, който е бил приложен по изп.дело № 734/20Юг. на ЧСИ О. М., образувано въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№ 42175/2010г. на СРС. Безспорно е било, че на 25.02.2013г. ЧСИ М. е връчил по изпълнителното дело чрез адв.П. покана за доброволно изпълнение до двамата длъжници. Такава покана е била връчена и лично на длъжниците и на 02.09.2015г., които са депозирали възражение срещу заповедта на 14.09.2015г.
Съставът на САС е приел, че договорът за правна защита и съдействие от 21.02.2012г. е подписан от възложителите и съдържа всички изискуеми от нормата на чл.ЗЗ ГПК реквизити – точните идентификационни данни на страните по договора, както и предметът на възложената процесуална защита – процесуално представителство по изпълнително дело на ЧСИ М.. Приел е, че този документ по естеството си е адвокатско пълномощно по смисъла на чл.ЗЗ ГПК и съдържа недвусмислено волеизявление за възлагане на процесуално представителство на адвоката, въз основа на който е възникнала валидна представителна власт. Мотивирал е, че съгласно разпоредба на чл.51 ГПК връчването може да бъде извършено и чрез адвокат, поради което поканите за доброволно изпълнение от 25.02.2013г., с които длъжниците са уведомени за издаването на заповедта, са им редовно връчени чрез пълномощника, а възраженията от 14.09.2015г. са депозирани след изтичането на срока по чл.414,ал.2 ГПК. По тези съображения изводът на СГС за недопустимост на предявения от банката иск по чл.422 ГПК е споделен.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по пункт първи от изложението пряко произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен. Не е налице и твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, тъй като приложените актове на ОС Хасково и PC П. не съдържат произнасяне в сочения от жалбоподателите смисъл, а актовете на ВАС не формират практика по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва и касационното обжалване за се допусне по въпроса в пункт втори от изложението. Отсъства надлежно формулирана допълнителна предпоставка, тъй като основанието по чл.280,ал.1,т.З ГПК не се състои в значимостта на въпроса „за точното развитие на правото“. Формалното посочване на законовия текст на чл.280,ал.1,т.З ГПК не е
достатъчно за обосноваване на приложното поле на тази допълнителна предпоставка.
Извън горното, изводите на САС са съобразени с практиката на ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – с Определение № 125 от 17.12.2012г. по ч.т.д.№ 42/2012г. на I т.о. Това е самостоятелно основание за недопускане на частното касационно обжалване на въззивното определение.
Ответната страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно и следва да бъде присъдена сумата 50 лв. с оглед обема на осъществената защита за изготвяне отговор в частно производство.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2977 от 25.09.2017г. по в.ч.гр.д.№ 4507/2017г. на САС, 11 състав.
Осъжда Г. И. Церовски и С. К. Ц. да заплатят на [фирма] сумата петдесет лева – разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: