ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 30.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о.
в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2082 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
11роизводството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място] срещу Решение № 117 от 09.05.2017 год. по т.д.№ 108/2017 год. на Пловдивски апелативен съд с което въззивният съд е обезсилил Решение № 105 от 24.11.2016 год. по т.д.№ 80/2016 год. на Хасковския окръжен съд и е прекратил производството по предявения от МБАЛ [фирма] срещу П. Х. Й. иск с правно основание чл.145 ТЗ, приемайки го за недопустим.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация П. Й. изразява становище, че няма основание за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предявен с иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 72017.25 лв.
Исковата сума е формирана от получени за периода 2004 – 06.06.2011 год. от П. Х. Й. в качеството му на управител на дружеството суми над предвиденото възнаграждение в
общ размер 71067.94 лв. и 949.31 лв. надвзето обезщетение за неползван отпуск.
Хасковският окръжен съд е отхвърлил иска, приемайки че сумите са получени от Й. правомерно. Сезиран с жалбата на МБАЛ [фирма], въззивният съд е приел иска за недопустим, поради липсата на решение на общото събрание на дружеството по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за предявяването му.
Формулираните в изложението въпроси са следните: 17 „Следва ли да е налице изрично решение на общото събрание на дружество по смисъла на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за търсене на пълна имуществена отговорност на управителя, когато се касае за упражняване на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител?“.
С този въпрос се свързва основанието по чл.280 ал.1 т. 1 П1К – противоречие с Решение № 41 от 29.04.2009 год. по т.д.№ 669/2008 год. на I т.о. на ВКС. Съдържа се и позоваване на Решение №115 от 27.11.2012 год. по т.д.№ 61/2011 год. на II т.о., както и на постановеното по реда на отменения ГПК Решение № 536/25.05.2004 год. по т.д.№ 1380/2003 год. на II т.о. на ВКС.
За основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е посочен правен въпрос. Твърди се противоречие на обжалваното решение с Решение № 108/19.03.2013 год. по т.д.№ 329/12 год. на ОС-Пловдив и цитираното по-горе Решение № 536/25.05.2004 год. по т.д.№ 1380/2003 год. на II т.о. на ВКС.
Противоречие с Решение № 331/19.05.2010 год. по гр.д.№ 257/2009 год. на IV г.о. и Решение № 223/19.06.2013 год. по гр.д.№ 1006/12 год. на IV г.о. се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК без отново да е посочен конкретен правен въпрос.
Въпросът, за който касаторът счита, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.З ГПК е формулиран така: 27 „Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск по чл.145 ТЗ ли е изричното решение на общото събрание на дружеството по смисъла на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за търсене на пълна имуществена отговорност на управителя, когато се касае за упражняване на иск срещу бивш управител?“.
Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Всички поставени от касатора въпроси се свеждат до тълкуване на разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ и по-конкретно, дали изискването за решение на общото събрание на дружеството касае само настоящ управител или контрольор или се простира и по отношение на бивши такива. Наличието (към настоящия момент) на задължителна съдебна практика по този въпрос – решения по чл.290 ГПК, изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.З ГПК. Ще следва да се отбележи, че посочените от касатора Решение № 41 от 29.04.2009 год. по т.д.№ 669/2008 год. на I т.о. на ВКС и Решение № 115 от 27.11.2012 год. по т.д.№ 61/2011 год. на II т.о. не съдържат противоречие по този въпрос.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че докладчикът по настоящето дело не споделя становището на мнозинството и счита за неправилна формираната практика по тълкуването на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, което е намерило израз и в особеното му мнение по т.д.№ 975/17 год. на I т.о. Последователно подържаната му теза е, че разпоредбата на чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е приложима в случаите на предявяване на иск срещу настоящи, но не и срещу бивши управител и контрольор, освен ако това не е предвидено в дружествения договор. Това, обаче не съставлява основание нито за допускане на факултативния касационен контрол, нито формира противоречива съдебна практика.
Едва в случай, че това становище бъде възприето от мнозинство в съдебен състав, годно да формира произнасяне по същество по него, едва тогава би възникнала процесуалната възможност по чл.292 ГПК за отстраняване на противоречието по тълкувателен път.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.З ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1000 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение по приложеното пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 117 от 09.05.2017 год. по т.д.№ 108/2017 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място] да заплати на П. Х. Й. сумата 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл.78 ал.З ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.