2
Определение на ВКС-ТК. I то.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
София 19.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о.
в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2767 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Сънрайз“ООД срещу Решение № 152 от 18.05.2018 год. по т.д.№ 166/2018 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 351 от 16.11.2017 год. по т.д.№ 326/2016 год. на Старозагорския окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният от Д. Р. срещу „Сънрайз“ООД и В. С. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на недвижим поземлен имот с площ 9448 кв.м., находящ се в местността „Вадата“ в землището на [населено място], ведно с находящите се в него три сгради, материализиран чрез нот.акт № 27 т.И рег.№ 2841 от 12.12.2016 год. на нотариус с рег.№ 364.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК се съдържа позоваване на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.З и ал.2 ГПК.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Д. Р., чрез процесуалния си представител е изразила становище, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Има искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Ищцата Д. Р. основава качеството си на кредитор на „Сънрайз“ООД по сключени през периода 20.07.2005 -03.01.2011 год. 7 бр. договори за заем по които тя има качеството на заемодател, а дружеството, чийто съдружник е – качеството на заемател. Общият размер на заемната сума е 578000 лв.
Изпълнението на задълженията е било обезпечено със записи на заповед. Падежът на първото задължение е 31.01.2016 – 31.07.2016 год. Поради неиздължаване на заемните суми на падежите, през периода 24.11.2016 – 07.12.2016 год. Д. Р. е инициирала заповедни производства по 7 бр. частни производства пред старозагорския районен съд. По тях са били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листа, последният от които е издаден на 21.12.2016 год.
Сделката, чиято относителна недействителност е предмет на производството по настоящето дело е сключена на 12.12.2016 год. Дружеството-длъжник, представлявано от съдружника Д. Белоти се е разпоредило в полза на съдружника В. С. с 19.39%. С друга сделка, сключена на същата дата, „Сънрайз“ООД, представлявано от съдружника В. С. се е разпоредило в полза на съдружника Д. Белоти с останалите 80.61% ид.ч. от същите процесии имоти.
Последователно подържаната теза на ответниците по иска е, че ищцата няма качеството на кредитор, както и че у страните по сделката – прехвърлител и приобретател е липсвало знание/намерение за увреждане на Р., тъй като Белоти и С. са поели управлението на дружеството на 29.07.2016 год., задължението към Р. не е отразявано в годишните финансови отчети. Подържана е и тезата, че сделката няма качеството на увреждаща, тъй е послужила за погасяване на друго, по-голямо задължение към В. С..
Старозагорският окръжен съд е приел за установено, че ищцата има качеството на кредитор, като приобретателят в качеството на управител на прехвърлителя е имал знание за задължението на дружеството „Сънрайз“ООД.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на ПАС като заемните суми са били преведени от Р. по сметката на дружеството по банков път и сумите са осчетоводени, макар и не като такива по договор за заем. Данните от счетоводните документи са намерили отражение в годишните финансови отчети на „Сънрайз“ООД. Безспорно е било, че имотите са били единствени за дружеството. По отношение на твърдяната липса на знание о приобретателя, съдът се е позовал на обстоятелството, че се касае за свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
Посочените в изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК правни въпроси, обусловил искането за допускане на касационен
2
Определение на ВКС-ТК. I то.
контрол на основание чл.280 ал.1 т.З ГПК са следните: „1./ Знанието за наличие на собствено вземане по договор за заем на съдружник в ООД към същото дружество, обуславя ли знание за вземанията на останалите съдружници при условие, че всички задължения са осчетоводени от дружеството в една и съща счетоводна сметка от която не е видно наличието на такова задължение?; 2.1 По иск с правно основание чл.135 ЗЗД, налице ли е увреждане на кредитора в случай, че ответника по иска докаже, че атакуваното разпоредително действие е довело до подобряване имущественото състояние на длъжника?“.
По отношение на твърдяното основание по чл.281 ал.1 т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въведено е твърдение за липса на знание и у прехвърлителя и у приобретателя, че спрямо първия има вземане.
Основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт касаторът свързва с това, че в първоинстанционното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон – непосочена доказателствена тежест при оспорването на документи (годишните финансови отчети) и непроизнасяне по оспорването с нарочно определение по чл.194 ГПК, които са били релевирани от „Сънрайз“ООД „…пред второинстанционния съд, който обаче не е изпълнил задълженията си за отстраняване на посочените в жалбата съществени пороци в първоинстанционния съдебен акт и следователно същите се отразяват и в обжалваното в настоящето производство решение“.
Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.З ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси. Първият от тях не е обуславящ, доколкото изводите на ПАС за наличието на знание за увреждане не се основава на безспорното обстоятелство, че заемните средства предоставяни от съдружниците са били по една и съща сметка на дружеството, а от факта, че заемателят (дружеството) няма как да не е знаело за наличието на задължение към Р., а дружеството-длъжник и съдружника-приобретател по спорната следа са свързани лица по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ТЗ. За пълнота на изложението следва да се посочи и че към датата на сделката те са такива и по смисъла на т.З на § 1 от ДР на ТЗ.
Това основание не е налице и по втория от въпросите, доколкото последователна и непротиворечива е съдебната практика, според която право на кредитора по чл.133 ЗЗД е да се удовлетвори от което и да е имущество на длъжника, като предпочитанието е предоставено нему. Т.е. дори ако хипотетично се приеме, че с атакуваната сделка имуществото на длъжника се е увеличило, самият факт, че той не е предприел действия по удовлетворяването на изискуемото вземане на кредитора , изключва този аргумент като релевантен за изхода на спора.
Както бе посочено по-горе, основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е свързано с правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.З ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ПАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
Искането по чл.78 ал.З ГПК на ответника по касация Д. Р. ще следва да бъде оставено без уважение, поради непредставяне на доказателства за направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 152 от 18.05.2018 год. по т.д.№ 166/2018 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Р. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: