О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
С., 12.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2619 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Мечкарски в качеството му на [фирма], [населено място] срещу Определение № 431 от 10.04.2013г. по въззивно частно гр.д.№ 141/2013г. на Смолянския ОС, с което е отменено Определение № 112 от 12.02.2013г. по гр.д. №1642/2012г.на Смолянския РС, с което производството по делото е било прекратено на основание чл.15,ал.1 във вр. с чл.19,ал.1 ГПК и чл.8,ал.1 ЗМТА поради неподведомственост на спора на съда поради наличие на арбитражна клауза. Окръжният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че материалноправните и процесуалноправни последици от предявяването на иска по чл.422 ГПК настъпват от подаване на заявлението по чл.410 или чл.413 ГПК; спорът може да бъде разгледан единствено от съответния държавен съд, защото той е единствено компетентен да се произнесе по подадена молба за издаване на заповед по реда на заповедното производство, а не от арбитражен съд.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд, като становището на жалбоподателя е, че предявеният от ищеца [фирма] по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК и чл.422 ГПК иск за установяване на вземане, за което е бил издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК следва да бъде разгледан от Арбитражния съд, както правилно е постановил първоинстанционният съд. Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не е представено. Позоваването е на съществуваща практика на окръжните съдилища.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената частната касационна жалба. В подкрепа на становището е приложено Определение № 235 от 29.03.2013г.по ч.т.д.№ 1101/2013г. на състав на І т.о. на ВКС.
За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК. То не е нито преграждащо, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство и се прегражда развитието му. Преграждащо по смисъла на чл.274,ал.3,т.1 ГПК би било определението на въззивния съд ако с него е потвърден приет отвод за неподведомственост на спора на съда и е потвърдено прекратяването на съдебното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС, цитирана в отговора, както и Определение № 278/14.04.2013г. по ч.т.д.№ 1319/2013г. на І т.о. и др.
По тези съображения частната касационна жалба ще следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ частната касационна жалба на Х. И. Мечкарски в качеството му на [фирма], [населено място] срещу Определение № 431 от 10.04.2013г. по въззивно частно гр.д.№ 141/2013г. на Смолянския ОС.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.