О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С., 12.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2724 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. З. срещу Определение № 132 от 29.04.2013г. по ч.т.д.№ 893/ 2012г. на ВКС, ТК, състав на І т.о., с което е оставена без уважение молбата по чл.95,ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ по чл.21 ЗПП във връзка с обжалване на определението, постановено по същото дело за оставяне без разглеждане молбата на З. за отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.4 и т.5 на ГПК на разпореждане и определения на съдилищата.
С частната жалба се иска отмяна на определението и постановяване на такова за уважаване на молбата за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с обжалване на определението по чл.307,ал.1 ГПК на състава на ВКС. Поддържа се, че неправилно е отказано предоставянето на правна помощ, отказът е в противоречие с т.4 и т.12 от ТР№ 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и не е съобразено обстоятелството, че З. не разполага с вземанията си от активите на търговското си предприятие, докато съдът не му ги присъди.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок и е допустима, но е неоснователна.
Страната е поискала предоставяне на правна помощ по чл.21,т.2 ЗПП- за изготвяне на частна жалба срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК определение на състав на ВКС. Поисканата правна помощ е уредена от хипотезата на чл.23,ал.2 ЗПП- страната по гражданско дело желае да има адвокат, но не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието налагат това. Изготвянето на частна жалба не предпоставя отделно и специфично мотивиране на основания за допускане до разглеждането й по същество, поради което настоящият състав на ВКС приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка на чл.23,ал.2 във вр. с чл.21,т.2 ЗПП- а именно наред с желанието на страната за безплатна адвокатска защита, интересите на правосъдието да налагат предоставянето й.
Извън изложеното, в обжалваното определение е направен задълбочен анализ на посочените от страната обстоятелства по чл.23,ал.3 ЗПП, релевантни за формирането на преценката на съда по искането, с което е сезиран, като няма основание за обосноваване на различен от направения извод.
Позоваването на противоречие на обжалваното определение с т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001г. /задълженията на въззивния, респ. на касационния съд при констатирана нередовност на исковата молба / и т. 12 /квалификацията на порока „необоснованост”/ е очевидно неуместно.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 132 от 29.04.2013г. по ч.т.д.№ 893/ 2012г. на ВКС, ТК, състав на І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.