3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 23.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Eмил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1833 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационната жалба от К. К. Д. срещу тази част от Решение № 690 от 22.03.2018 год. по гр.д.№ 5097/2017 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 99 от 04.08.2017 год. по т.д.№ 207/2015 год. на Софийския окръжен съд.
С обжалваната част е бил приет за неоснователен за сумата над 50000 лв., искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на К. К. Д. срещу ЗАД”ОЗК-Застраховане” за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което е довело до преценка за неоснователност и на акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС, материализирана с Решение № 242/12.01.2017 год. по т.д.№ 3319/2015 год. на ІІ т.о. по отношение на въпроса: ”Следва ли съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент?”.
Ответникът по касация ЗАД”ОЗК-Застраховане” не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение по посочения въпрос произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 70000 лв.
Застрахователното събитие е настъпило на 17.02.2014 год. в резултат на ПТП между лек автомобил „Фиат” мод. „Мареа” с водач Д. Г. и каруца с животинска тяга, управлявана от К. Д.. На Д. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка средна степен; фрактура на черепната основа; фрактура на свода на черепа; общ кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; хематом под твърдата мозъчна обвивка; минимален вътрешномозъчен хематом; масивен подкожен хематом. Било е проведено болнично лечение, а в последствие – лечение в домашни условия. В резултат на черепно-мозъчната травма Д. е развил постконтузионен синдром, посттравматичен органичен мозъчен синдром; органично разстройство на личността и травмена епилепсия.
Застрахователят по риска ГО на виновния водач на лекия автомобил е оспорил иска по размер, като е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото каруцата се е движела в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението би бил 40000 лв. Счел е, че е налице съпричиняване в равна степен на вредоносния резултат. Предвид обстоятелството, че в хода на процеса застрахователят е заплатил сумата 20000 лв. на Д., искът е бил отхвърлен, като погасен чрез плащане.
Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел, че действително е било налице на ЗДвП и ППЗДвП от страна на водача на каруцата, но доколкото не е доказано, че тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, на ищеца-жалбоподател би следвало да се дължи обезщетение в размер на 50000 лв. Предвид заплатеното, присъдил е на Д. още 30000 лв., ведно с обезщетение за забава от датата на деликта, както и разноски. Потвърдил е отхвърлителното решение в частта за сумата над 50000 и до предявения размер от 70000 лв.
Не е налице противоречие с цитираната практика на ІІ т.о. на ВКС, като тълкуването в изложението е извън контекста. За значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост многократно е имал случай да се произнесе ВКС и въззивното решение не съдържа противоречие с практиката по посочения правен въпрос. Многократно е напомняно, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Т.е. пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие липсва.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 690 от 22.03.2018 год. по гр.д.№ 5097/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.