О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.680
гр. София,18.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2297 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Р. М., Б. М. Я.-М., „L.” A/S / [фирма]/, Кралство Д., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. срещу решение №1286 от 07.06.2017 г. по т.д.№3501/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №23 от 06.01.2016 г. оп т.д.№1708/2011 г. на СГС, с което са отхвърлени молбите на на К. Р. М., Б. М. Я.-М., „L.” A/S / [фирма]/, Кралство Д., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност.
В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, обусловили решаващите му изводи: 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет на делото доводи на страните и доказателства, събрани пред него и първоинстанционния съд. 2. Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи.
Изложени са съображения, че формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в решение №201 от 15.08.201 г. по гр.д.№6605/2013 г. на ВКС, ГК и мн.др., и в решение №32 от 17.06.2013 г. по т.д.№685/2012 г. на ВКС, ТК и решение №164 от 30.11.2016 г. по т.д.№284/2016 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл.608 от ТЗ /в редакцията й към ДВ бр.20/2013 г./ е приел, че вземането на молителите за връщане на заплатена цена по развалени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, е от категорията на посочените в цитираната разпоредба. Изложил е съображения, че се установява по безспорен начин неизпълнение от страна на дружеството длъжник на поетите с процесните предварителни договори задължения за изграждане и прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, както и заплащането на уговореното възнаграждение от страна на купувачите и достигане волеизявлението им за разваляне на договорите до дружеството длъжник. По отношение състоянието на неплатежоспособност е приел, че е необходимо с помощта на съдебно – икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които съставляват показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. Съгласно приетите заключения на съдебно – икономическите експертизи, изготвени пред първата и въззивната инстанции, въззивният съд е посочил, че дружеството има текущата печалба за календарната 2014 г. в размер на 511 886.86 лв., която е прехвърлена като неразпределена печалба в 2015 г., като вписаното в баланса към 31.12.2015 г. увеличение на неразпределената печалба от минали години е обосновано счетоводно и документално. Изложил е съображения, че с оглед извършените счетоводни записвания, вземанията на молителите са осчетоводени като краткосрочни и коефициентите за обща и бърза ликвидност са 1.64 /в допустимите граници/ и 1.45 /над горната граница на референтната стойност/, като не е анализирал компонентите на краткосрочните активи, по отношение на които молителите са навели възражения за невъзможност да бъдат реализирани. В този смисъл е достигнал до извод, че е налице безспорна тенденция към подобряване на резултатите от търговската дейност на дружеството, респективно, че не се установява състояние на неплатежоспособност у длъжника.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъда допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория от поставените въпроси /с първия от въпросите се твърди наличие на допуснато от съда процесуално нарушение, като по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби/. Посоченият втори въпрос, освен, че е обусловил решаващата воля на съда, е решен от въззивния съд в противоречие с даденото в решение №32 от 17.06.2013 г. по т.д.№685/2012 г. на ВКС, ТК и в решение №164 от 30.11.2016 г. по т.д.№284/2016 г. на ВКС, ТК разрешение, според което: Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност, като от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал.1, т.2 от ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1286 от 07.06.2017 г. по т.д.№3501/2016 г. на САС.
УКАЗВА на К. Р. М., Б. М. Я.-М., „L.” A/S / [фирма]/, Кралство Д., Д. К., П. Л. К. К. и М. М. в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на по 125 лв.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.