5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
389
С., 29.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. М.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 3192 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1200 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 1161/2013г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 5500/2011г. на СГС, ТО, 18 състав в обжалваната от това дружество част-осъждането му да заплати на [фирма] сумата 335 443.16лв., представляваща разпределена печалба съгласно решение на Общото събрание на съдружниците на [фирма] /предишно фирмено наименование [фирма]/, на основание чл.133,ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва от 27.12.2011г.
В касационната жалба са изложени доводи, че в обжалваната част решението на САС е неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му е постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/Могат ли исковете за заплащане на неразпределена печалба за минали години на търговско дружество /О./ да бъдат предявени от съдружник с прекратено членствено правоотношение, без да се посочва размерът на претендираната печалба за всяка една от годините, за които се търси и допустимо ли е съдът да постанови решение, в което да посочи само общата сума, но е и размерът на печалбата за всяка една година, като се твърди противоречие с Решение № 14 по т.д.№ 667/2010г. на 2т.о. и Решение № 226 по т.д.№ 727/2012г. на 1 т.о. Посочва се, че съгласно практиката на ВКС съществува вземане за дивидент за всяка приключила финансова година, което вземане според касатора подлежи на защита с отделен иск, по който съдът дължи произнасяне, а въззивната инстанция счела, че съдът е сезиран с един иск по чл.133,ал.1 ТЗ, а не с обективно съединени искове за отделни години, независимо, че в допълнителната искова молба ищецът конкретизирал претенцията си по години. Искането е, ако цитираните две решения на ВКС не съдържат отговор на поставения въпрос, касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК 2/Законосъобразно ли е и поражда ли правни последици решение на Общото събрание на съдружниците в О. за разпределяне на печалбата за минали години, ако в решението не са посочени нито годините, нито размерът на печалбата за всяка от тях. Поддържа се, че САС е приел, че в ТЗ и в дружествения договор няма изискване натрупаната печалба да бъде разпределяна за всяка година, което разрешение било различно от даденото със същите две решения на ВКС, а алтернативното искане е обжалването да бъде допуснато на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. 3/Следва ли ОС да вземе изрично решение за изплащане на печалбата, съгласно разпоредбата на чл.137,ал.1,т.3 ТЗ, освен вече взетото решение за разпределяне на печалбата, за да стане вземането на съдружника за неразпределената печалба ликвидно и изискуемо, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 4/ Обвързан ли е съдът от петитума на исковата молба и допълнителната молба, в които по изрични указания на съда, ищецът е конкретизирал по размер претенцията си за неразпределена печалба за всяка година и длъжен ли е да се произнесе с решението си по всеки от обективно съединените искове, така както са конкретизирани, или е допустимо да се произнесе общо по отношение на сбора от претенциите за отделните години. Позоваването е на ППВС1/85г., т.9, съгласно която разглеждането на непредявен иск води до недопустимост на първоинстанционното решение и е основание за обезсилването му и на Решение № 26 по гр.д.№ 717/2012г. на 3 г.о. и същевременно на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 5/Длъжен ли е съдът да изследва фактите, пораждащи вземането за неразпределена печалба и ликвидността на това вземане за всяка година поотделно и може ли да се счита, че при общо произнасяне по отношение сбора от претенциите, съдът е изпълнил това свое задължение. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК е обоснована с решенията на ТК на ВКС по т.д.№ 667/2010г.на 2 т.о. и №727/2012г. на 1 т.о. Въведена е и тази по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 6/ Следва ли съдът в мотивите да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и при наличието на противоречиви доказателства длъжен ли е да изложи съображения защо кредитира показанията на свидетел по делото, да направи анализ на показанията и да ги цени във връзка с останалите доказателства при предпоставката по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване ППВС 7/65г., т.19 на ТР № 1/04.01.2001г. и решенията на ВКС по отменения процесуален закон. Въпросът е поставен във връзка с извършения от САС анализ на показанията на изслушаните пред въззивната инстанция свидетели.
В писмен отговор [фирма] счита искането за допускане на касационното обжалване и жалбата за неоснователни
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция, произнасяйки се по наведените в жалбата на ответника срещу решението в частта за уважаването на иска възражения е дала отговор, че постановеното решение е допустимо, тъй като съдът е сезиран с иск по чл.133,ал.1 ТЗ, а не с отделни обективно съединени искове за заплащане на печалба за конкретни отделни години. Позовала се е на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба-на 25.02.2011г. съдружниците на [фирма]- [фирма] и С. С. са взели решение да се разпрели печалба за минали години в размер на 462 053.70лв. съобразно дяловете на съдружниците:за ищеца 457 433.16лв., а за С.-4 620.52лв. Обсъдила е, че уточнението, направено от ищеца с допълнителната искова молба, с която претенцията е посочена по отделни години /2003г.-2009г./ и съответстващ размер, не променя извода за предявен един иск, тъй като то е в изпълнение на указания за съобразяване изискванията на чл.127,ал.1,т.4 ГПК Приела е за установено, че на ищеца е била изплатена само част от тази сума, като С. е получила определения й дивидент. С оглед на това е счетен за неоснователен довода на ответника за липса на решение на О. за разпределянето на печалба за годините 2003-2009г., като е обсъдено, че взетото на 25.02.2011г. решение е ясно, не е обжалвано по реда на чл.74 ТЗ, влязло е в сила и е задължително за съдружниците. Мотивирано е, че в дружествения договор няма изискване натрупаната печалба да бъде разпределяна за всяка година и възраженията в тази насока са неоснователни. За неоснователно е счетено и възражението, че с прехвърляне на дружествените дялове съдружникът губи право да претендира дивидента си, като от фактическа страна, след анализ на показанията на разпитаните свидетели е прието, че не е установено решението на О. от 25.02.2011г. да е подписано след сключения на същата дата договор за покупко-продажба на дялове, по силата на който [фирма] като собственик на 49 дяла от капитала на „Медия експрес” е продал същите на съдружника С. С.. Освен с анализа на свидетелските показания, фактическият извод, че първо е прието решението за разпределяне на печалбата, а след това е сключен договорът за прехвърляне на дружествените дялове, е обоснован и с факта, че в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор ответникът не е правил възражения, че решението на О. за разпределяне на печалбата е подписано след сключването на договора по чл.129,ал.1 ТЗ. Изложени са мотиви и за неоснователността на възражението на ответника за неправилен извод на СГС по въпроса за размера на натрупаната и неразпределена печалба към датата на приемане на решението на ОС и за липса на решение за изплащането с позоваване на необжалване по реда на чл.74 ТЗ на решението за разпределяне и с предприетите действия по изпълнение на решението чрез изплащане на суми.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса за възможността съдружник, продал дружествения си дял в О. да получи частта си от печалбата, съгласно приетото решение на Общото събрание, тъй като изводите на САС не са в противоречие с решенията на ТК на ВКС, на които касаторът се позовава. Становището във въззивното решение е основано на приетата за установена фактическа обстановка, че прехвърлянето на дружествените дялове е след приетото решение за разпределянето на дивидент, като с договора не е прехвърлено възникналото вземане по чл.133,ал.1 ТЗ за минали години. Съдът изрично се е позовал на решение № 226 по т.д.№ 727/2012г. на 1 т.о. , според което в случай, че прехвърлителят не е реализирал вземането си за част от печалбата и не го е отстъпил на приобретателя с договора по чл.129,ал.1 ТЗ, то принадлежи нему.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по въпроса за редовността на исковата молба и произнасянето от съдилищата с един осъдителен диспозитив /по втората част на първия въпрос и по четвъртия/. Самият касатор не оспорва /при формулирането на четвъртия въпрос/, че ищецът е внесъл уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, посочвайки годините, за които съгласно решението на О. е разпределена печалбата. Съдилищата са констатирали, че това не води до промяна на петитума на иска, тъй като фактическото основание на претенцията е прието решение от Общото събрание по чл.133,ал.1 ТЗ, поради което твърдението за произнасяне по „сбора” от заявените „обективно съединени искове” не почива на фактите по делото. Касаторът не твърди произнасяне извън очертания предмет на спора и заявеното искане за защита, което изключва възможността постановеното решение да е недопустимо.
Недопустимо е искането за произнасяне по въпроса /по п.2 и 3 от изложението/ за законосъобразността и възможността да породи правни последици решението на О. по чл.133,ал.1 ТЗ. Както е посочил САС, това решение не е било атакувано по реда на чл.74 ТЗ-изключителният ред по който може да се извърши преценка на законосъобразността и съответствието му със закона и дружествения договор, а инцидентен контрол в друго производство, при липса на сезиране от съдружник и извън преклузивните срокове, е недопустим. Въпросът за ликвидността и изискуемостта на вземането на съдружника по чл.133,ал.1 ТЗ се поставя едва в изложението.
Необоснована е общата предпоставка за допускане на обжалването по посочените пети /който е и повторение на преждеизложените в контекста на нарушение на процесуалните задължения на съда/ и шести въпроси от изложението. Те нямат характеристиката на правни, а са твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения-неизследване на фактите и неизлагане на мотиви при кредитиране на доказателствата. Несъгласието на касатора с приетата за установена по спора фактическа обстановка не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване и касационната инстанция няма задължение да извежда правния въпрос от твърденията му- ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради липсата на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси безпредметно е обсъждането на допълнителните такива.
Разноски в отговора по чл.287 ГПК не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1200 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 1161/2013г. на САС, ТО, 6 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.