1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 02,10, 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 3668 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответната по спора страна [фирма], [населено място] /в ликвидация/ чрез ликвидатора Б. И. С. против Решение № 449 от 14.07.2014г. по в.т.д.№ 580/2014г. на Апелативен съд П. в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 215/2011г. на ОС Смолян, с което е признато за установено на основание чл.29 ЗТР по иска на Г. П. Я., че по заявление вх.№ 20110323165429 под № 20110325095737 по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство-заличаване на търговеца поради приключило ликвидационно производство.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Посочва се, че първоинстанционното производство е проведено без участието на легитимен представител на ответното дружество-ликвидатора и бившия изпълнителен директор Б. С.. То било призовавано чрез назначения по реда на чл.273,ал.2 ТЗ „служебен“ ликвидатор. Този довод бил въведен във въззивната жалба на [фирма], подадена чрез Б. С., но не бил обсъден от апелативния съд. Нарушението на материалния закон е обосновано с тезата, че предявеният иск е с невъзможен предмет, с неправилните според касатора изводи на апелативния съд, че ликвидационният баланс и съпътстващите документи са с невярно съдържание, че производството по ликвидация не е приключило валидно и заличаването на търговеца е основано на незавършен фактически състав. Поддържа се, че докладът на ликвидатора не е обстоятелство, подлежащо на вписване. Искането е за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално за ново разглеждане от апелативния съд, или постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /несъответствие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК/ се иска допускане на обжалването по процесуалноправния въпрос какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269,изр.второ ГПК при направено оплакване, че производството пред първата инстанция е проведено и приключило при неучастие на законен представител страната и това обстоятелство не води ли до нищожност на постановения първоинстанционен акт и до обезсилването му. Като втори въпрос е поставен материалноправният: неподлежащите на самостоятелно вписване част от доклада на ликвидатора и част от записите в ликвидационния баланс на заличеното дружество, обуславят ли вписването на несъществуващо обстоятелство. Поддържа се противоречие на извода на въззивния съд, /че част от доклада на ликвидатора и част от ликвидационния баланс са неверни и изведеното от това следствие, че ликвидационното производство не е приключило валидно, т.е. вписано е несъществуващо обстоятелство/, с приетото в ТР № 1/2002г. на ВКС, че понятието несъществуващо обстоятелство е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства. Позоваването е и на противоречие на изводите на ПАС с Решение № 45 по т.д.№ 4/2011г. на Първо т.о., че доклада на ликвидатора не е обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра и по отношение на него редът по чл.365,т.3 ГПК е неприложим. Като трети е поставен въпросът неприключило съдебно производство срещу заличено търговско дружество опорочава ли вписване на заличаването на търговското дружество и означава ли вписване на несъществуващо обстоятелство; Може ли да се счита за нищожна и непораждаща правен ефект връчването на покана за изплащане на парична равностойност на дружествен дял на бивш съдружник в размер многократно надвишаващ активите на дружеството. Становището е, че приключването на ликвидационното производство и заличаването на дружеството е станало при висящо съдебно производство по гр.д.№ 90/2008г. на ОС Смолян с предмет претенция за заплащане на равностойността на дружествените дялове на бившия съдружник в [фирма], преобразувано понастоящем в акционерно, Г. Я.. Заявената претенция на бившия съдружник по чл.125,ал.3 ТЗ била прекомерна, поради което предявеното в хода на ликвидационното производство негово спорно вземане не би могло да бъде обезпечено по реда на чл.272, ал.3 ТЗ именно поради прекомерността му. Поддържа се противоречие на обжалваното с Решение № 161 по т.д.№ 429/2005г. Първо т.о., с Решение № 124 по т.д.№ 152/2008г. на Първо т.о. и ТР № 1/06.12.2002г.
В писмен отговор ищецът Г. П. Я. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноските.
Становището на състава на ТК на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, включително и за преценка допустимостта на въззивното решение, дължима служебно на основание т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК произтича от следното:
Ищецът Г. Я. е предявил срещу [фирма], [населено място] /в ликвидация/ иск по чл.29 ЗТР с твърдение, че решението за приключване на ликвидацията и за заличаването на дружеството е взето, съответно вписването заличаването на търговеца е извършено, без да са уредени задълженията му към кредиторите-в нарушение на чл.273 ТЗ. Вписването на това обстоятелство било порочно, т.е. вписано било несъществуващо обстоятелство, тъй като ищецът се легитимира като кредитор с предявения пред 2008г. иск по чл.125,ал.3 ТЗ, както и е предявил вземането си след поканата по чл.267 ТЗ, но задължението на дружеството към ищеца не било отразено в лквидационния баланс, представен от ликвидатора, съответно не му било дадено обезпечение по реда на чл.272,ал.3 ТЗ. В първоинстанционното производство дружеството е представлявано от назначения към момента по реда на чл.273,ал.2 ТЗ ликвидатор като същевременно Б. С. е заявил становище по исковата молба, позовавайки се на недопустимост на иска, по което съдилищата са се произнесли. Чрез него е била подадена и жалбата, по която е било образувано въззивното производство. Пловдивският апелативен съд, обсъждайки доводите в нея, е дал отговор на всички от тях, включително и на този, че С. в качеството си на изпълнителен директор и представляващ се позовава на нарушено право на защита на дружеството в първоинстанционното производство. Обсъдено е, че правото на защита не е накърнено с оглед липсата на направени доказателствени искания пред въззивната инстанция, което я освобождава от задължението да събира нови доказателства, съответно да извършва повторение на процесуални действия, извършени без участието на нередовно призованата страна. За неоснователни са счетени възраженията за недопустимост на иска, предявен срещу заличения търговец и за липса на процесуална легитимация на Я. за предявяване на иска. Несъстоятелността на последното е аргументирана с наличието на вземане на Я. в качеството му на неудовлетворен с паричната равностойност на дружествените му дялове от капитала бивш съдружник в преобразуваното в АД дружество с ограничена отговорност и влязлото в сила през 2012г. решение за осъждане на ответника да му заплати на основание чл.125,ал.3 ТЗ сумата 1 053 883лв. Основателността на иска е изведена от приетото за установено от фактическа страна, че Я. е предявил своето вземане с нотариална покана, получена лично от ликвидатора С. след обявяване в ТР на поканата до кредиторите по чл.267 ТЗ, но то не е било отразено нито в ликвидационния баланс, нито в книжата на акционерното дружество, съответно за него не е било предвидено обезпечение по реда на чл.272,ал.3 ТЗ. Обсъдено е, че ликвидаторът е представил документи с невярно съдържание, поради което заличаването е поискано без да са уредени задълженията, а имуществото е било разпределено между акционерите без да бъде взето предвид вземането на ищеца. Изведено е, че фактическият състав по ликвидацията не е бил завършен, съответно вписаното заличаване е обстоятелство, което не е валидно възникнало, поради това и е несъществуващо. С позоваване на решение № 45 по т.д.№ 4/2011г. е мотивирано, че вписаното на основание чл.273,ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност-какъвто е и настоящия случай, задълженията на дружеството не са уредени-имуществото е разпределено без да се даде обезпечение на спорното вземане на кредитора Я..
При формулирането на първия въпрос касаторът не отчита обстоятелството, че неосигуряването на правото на защита е процесуално нарушение, обуславящо неправилност, а не недопустимост, а още по-малко нищожност на съдебното решение. Въззивната инстанция е обсъдила подобен довод във въззивната жалба и е аргументирала отсъствие на необходимост от повторение на процесуалните действия по отношение на страна, която не прави доказателствени искания и не навежда конкретни възражения за неправилност на решението именно на основание нарушено право на участие.
Вторият въпрос е извън предмета на произнасяне и е резултат на неточно тълкуване на правните доводи на апелативния съд. За несъществуващо е прогласено вписването на заличаването на търговското дружество като е прието, че производството по ликвидация не може да се счита за приключило поради неуреденост на задълженията на дружеството към кредитор, чието вземане не е било обезпечено по реда на чл.272,ал.3 ТЗ, т.е. заличаването се основава на незавършен фактически състав. Непълнотата на ликвидационния баланс и доклада на ликвидатора не са прогласени за несъществуващи обстоятелства, а са коментирани като представени в регистърното производство доказателстваы привидно създаващи представа за липса на кредитори с неудовлетворени вземания. По същия начин следва да се третира и първата част на третия въпрос-не неприключилото съдебно производство, в което кредитор на дружеството в ликвидация е предявил претенцията си е прието за опорочаващо вписването и не това е основанието за прогласяване на отразяването в регистъра за невалидно възникналото обстоятелство относно заличаването на дружеството в ликвидация. Изводите на апелативния съд са основани изцяло на несъобразяване-неотразяване на предявено вземане на кредитор в производството по ликвидация, съответно на нарушението на императивната разпоредба на чл.272,ал.3 ТЗ и чл.271 ТЗ-възможност за разпределение на имущество между акционерите само ако кредиторите са удовлетворени. Последната част на третия въпрос няма правна характеристика. Не са налице и сочените допълнителни предпоставки-противоречие на обжалваното решение с цитираните актове на ВКС. Въззивното решение се явява изцяло съобразено както с ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, така и с Решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 152/2009г. и по т.д.№ 4/2011г. на Първо ТО на ВКС. С последното е изоставено становището, обективирано в решението по т.д.№ 429/2005г., постановено по отменения процесуален ред.
Ответната страна е претендирала разноски за производството, но доказателства за такива не са представени и не следва да се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 449 от 14.07.2014г. по в.т.д.№ 580/2014г. на Апелативен съд П. в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 215/2011г. на ОС Смолян
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: