1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№198
София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 3444 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.295, ал.1, изр.първо ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника М К. М., сирийски гражданин срещу Решение № 254 от 17.05.2013г. по т.д.№ 314/2013г. на АС-Пловдив, с което в производството по чл.196 ГПК-отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК/2007г. е оставено в сила решението по гр.д.№ 933/2012г. на ОС Пазарджик. Окръжният съд по реда на чл.218“з“ ГПК-отм. /при новото разглеждане на делото, след обезсилване на решението/ е осъдил ответника да заплати на основание чл.534,ал.1 ТЗ на С. Н. М. и А. Н. М. /конституирани като наследници на починалия в хода на производството ищец Н. А. М./ сумата 16 000лв., с която се е обогатил неоснователно поради неплащане на задължение по запис на заповед от 28.03.2003г. с издател М М. и поемател Н. М. с падеж 30.04.2003г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-14.11.2007г. Искът за заплащане на обезщетение за забава, дължимо преди завеждането на иска е отхвърлен, но в тази част решението не е било предмет на въззивното обжалване и е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила-неизлагане на мотиви, непроизнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба, необсъждане на показанията на свидетеля Х. Ал Д, доказващи, че подписът на издателя върху записа на заповед е взет с измама, игнориране на представен договор от 27.07.2001г., подписан от ответника и двама свидетели, т.е. удостоверяващ, че М М. не владее писмено български език. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на извода на въззивната инстанция във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по допуснатото в хода на процеса изменение на основанието на предявения иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа довода за необсъждане от апелативния съд на наведени в жалбата възражения и оплаквания, довело до немотивираност на решението му в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС; Сочи се и произнасяне по процесуалноправния въпрос относно датата на която се счита предявен искът, след допуснато изменение на основанието му и момента на прекъсване на погасителната давност по чл.116,б.”б”ЗЗД по изменения иск, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /която не е аргументирана/, т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с решение № 1825 от 04.06.1982г. по гр.д.№ 1080/1982г. на І г.о. и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с Решение № 406/54 на ІV г.о. на ВКС въззивният съд е приел, че при повторното разглеждане на делото от първата инстанция е допустимо изменение на основанието на иска си.
От насрещната страна А. М. и С. М. е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок и е процесуално допустима.
С Решение № 74 от 10.07.2012г. по т.д.№ 119/2011г. ВКС, състав на ІІ т.о. е обезсилил като недопустимо въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, с което е бил отхвърлен искът на Н. М. срещу М М. за сумата 16 000лв., квалифициран по чл.240,ал.1 във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД- като претенция по договор за паричен заем от 28.03.2003г., и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прието е, че изложеното в исковата молба не сочи на претендирано вземане от конкретно каузално правоотношение с ответника, при това на основание „заем”, а е основано на издаден запис на заповед от 28.03.2003г. с падеж 30.04.2003г.- т.е предявен е иск с правно основание чл.538,ал.1 във вр. с чл.463,ал.1 ТЗ, по който ответникът е противопоставил възражение за погасяване на вземането по менителничния ефект по давност. Обсъдено е, че липсва прецизиране на становищата на която и да е от страните относно конкретно каузално правоотношение и връзка на същото със записа на заповед, като ищецът изрично е отричал квалификацията на основанието на иска си по чл.240,ал.1 ЗЗД. Посочил е, че в хода на първоинстанционното производство е заявено обстоятелство, което има връзка с допустимо изменение на основанието на първоначалния иск, предвид възражението на ответника по чл.531,ал.1 ТЗ- а именно за наличие на правен интерес от предявяване на иск по чл.534,ал.1 ТЗ; в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът е поддържал иска си на основание чл.534,ал.1 ТЗ, позовавайки се на изгубеното право по ценната книга; въззивното обжалване е било изцяло основано на становище за подменена от съда правна квалификация като е поддържано, че предявеният иск е по чл.534,ал.1 ТЗ, а не по чл.538,ал.1 ТЗ, или чл.240,ал.1 ЗЗД. ВКС е посочил, че при действието на чл.116,ал.1 ГПК-отм. това изменение е било допустимо при всяко положение на делото пред първата инстанция, включително и до приключване на устните състезания. При извода за недопустимост на постановените решения, те са обезсилени като са дадени указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да съобрази по реда на чл.116,ал.1 ГПК/отм./направеното в хода на устните състезания изявление на ищеца, относимо към интерес от изменение на основанието на иска в такъв по чл.534,ал.1 ТЗ, в случай че се поддържа и предвид допускането му, при преценка по чл.116,ал.1 ГПК-отм., да се произнесе по изменения иск; в противен случай следва да се произнесе по предявения с исковата молба иск с правно основание чл.538,ал.1 във вр. с чл.463,ал.1 ТЗ.
При връщане на делото за ново разглеждане пълномощникът на ищците е заявил, че поддържа направеното в хода на устните състезания при първоначалното разглеждане на делото изменение на претенцията в такава по чл.534,ал.1 ТЗ, като е посочил, че правният интерес произтича от противопоставянето от издателя на възражение за изтекла погасителна давност т.е. загубване на правата по документа в резултат на давност. Ответникът е заявил, че искането за изменение на основанието е допустимо, следва да бъде уважено и е потвърдил, че поддържа становището си за загубване правата по ефекта поради неупражняването им в тригодишен срок. Съдът е допуснал исканото изменение. Пълномощникът на ответника е посочил, че противопоставя възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на вземането, предмет на специалния иск за неоснователно обогатяване.
Въззивният съд е споделил извода за основателност на иска по чл.534,ал.1 ГПК, посочвайки, че записът на заповед е редовен, приносителят е загубил правата си по давност и издателят се е обогатил. Приел е за неоснователно възражението на ответника /жалбоподател/ за недопустимост на изменението поради нарушаване на негови процесуални права, като е посочил, че процесуалното действие на съда е съобразено с приложимите разпоредби на отменения закон /чл.116,ал.1 ГПК/ и е съобразено с указанията на ВКС. Обсъдил е довода за нищожност на менителничния ефект по причина за неподписването му от издателя, опроверган от заключението на приетата графическа експертиза, посочил е, че твърдението за подписването на документа поради грешка или измама е бланкетно, неконкретизирано, не се подкрепя от релевантни доказателства, а свидетелските показания /преценени като противоречиви и несигурни/ не са в състояние да установят неясно заявените твърдения относно измама или заблуда при полагане на подписа, а и свидетелите не са присъствали при подписването на записа. Обстоятелството, че ответникът е чужд гражданин е счетено за недостатъчно да обоснове само по себе си извод, че подписът е положен при такъв порок на волята, като е отчетено, че от 1992г., той е постоянно пребиваващ в страната, владее български език и признава търговските си взаимоотношения с наследодателя на ищците отпреди 10 години. Обсъдено е, че упражняваната от него търговска дейност предполага владеене на езика и писмено. Посочено е, че степента на писменото познание на езика не е основание за признаване на порок на сделката и позоваването на разпоредбата на чл.151 ГПК-отм. е неоснователно, тъй като изискването за подпис на свидетели е относимо в хипотеза на издаване на документ от неграмотно лице, каквато не е налице. Обосновано е, че менителничният документ съдържа всички реквизити, не страда от пороци, което обуславя и основателността на предявения иск по чл.534,ал.1 ТЗ. Възражението за давност е прието за неоснователно, по съображения, че при допуснатото изменение на основанието на иска не се предявява изцяло нов иск, първоначално предявеният се запазва частично и измененият иск се счита предявен от датата на исковата молба. Падежът по записа е 30.04.2003г., давността по вземането по този документ е изтекла на 30.04.2006г. и оттогава тече давността за иска по чл.534,ал.1 ТЗ. Тригодишният давностен срок по чл.534,ал.2 ТЗ изтича на 01.05.2009г., а исковата молба е предявена на 14.11.2007г.
Съставът на ВКС счита, че не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по въпроса за задълженията на въззивната инстанция за мотивиране на решението и обсъждане на доводите на въззивника. Въпросът е относим към правилността на решението, а не към главното основание за допускане до обжалване. Несъгласието на касатора с изводите на съда по преценката на доказателствата и приетата за установена фактическа обстановка по спора не осъществява предпоставката по чл.280,ал.1 ГПК, а от възпроизведените мотиви на окръжния съд е видна формалността на довода за необсъждане на наведени твърдения в жалбата.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос. Той е относим към решаващите изводи на въззивната инстанция за изхода на спора, но не е обосновано наличието на допълнително поддържаните предпоставки. Позоваването на т.1 и т. 3 на чл.280,ал.1 ГПК е само формално и неаргументирано, не е осъществено и основанието по т.2 на чл.280 ГПК, тъй като в решението по гр.д.№ 1080/1982г. е обсъждан въпросът за давността при увеличение на цената на иска- т.е. няма произнасяне по същия въпрос.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване и по третия поставен процесуалноправен въпрос- възможността при ново разглеждане на спора да бъде допуснато изменение на основанието на иска. По поставянето на този въпрос касаторът не държи сметка за следните обстоятелства: изменението на иска е било заявено при първоначалното разглеждане на спора пред окръжния съд /гр.д.№ 1017 на Пазарджишкия ОС/ и до приключване на устните състезания, а не след връщането му за ново разглеждане; че съставът на ВКС е дал задължителни /чл.218з,ал.1, изр.второ ГПК-отм./ указания, че искането по чл.116,ал.1 ГПК-отм. за изменение основанието на иска, ако се поддържа от ищеца, е допустимо; че ответникът чрез своя пълномощник е дал изричното си съгласие за изменението на основанието на иска- т.е. не е възразил, че това изменение би затруднило защитата му.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат-такива не са доказани и не са претендирани от ответниците по жалбата.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 254 от 17.05.2013г. по т.д.№ 314/2013г. на АС-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.