4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№767
София, 22.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пeти ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
И. П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 110 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1319 от 18.07.2011 год. по т.д.№ 1486/2011 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 103 от 14.01.2011 год. по т.д.№ 80061/2008 год. на Софийски градски съд. С това решение е бил уважен предявеният от Е. А. Ж. иск с правно основание 74 ал.1 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 25.03.2008 год.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Няма формулиран правен въпрос, съобразен с критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. В изложението се възпроизвежда до голяма степен съдържанието на касационната жалба, като твърденията са за допуснати нарушения от страна на въззивния съд при преценката на фактите и обстоятелствата по делото – налице ли е било основанието по чл.125 ал.3 ТЗ; факти, свързани с процесуалното поведение на страните и техните представители (Л.Ж., като представител на [фирма]) и пр.
От [фирма] е постъпила и частна жалба срещу постановеното от САС по реда на чл.248 ГПК Определение № 1939 от 25.10.2011 год. по същото дело с което въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските.
Ответницата по касация, чрез процесуалните си представители е представила отговор по чл.287 ал.1 ГПК на касационната жалба и отговор по чл.276 ал.1 ГПК на частната жалба. Има искане за присъждане на разноски, приложено адв. пълномощно и фактура за платено възнаграждение.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Съдружници с равни дялове в [фирма] са били Л. Ж. и Е. Ж. – бивши съпрузи. Твърденията по исковата молба на съдружника Ж. (сега Ц.) е, че решения на общото събрание (ОС) на [фирма] от 25.03.2008 год. са нищожни, поради липсата на компетентност на органа, който ги е приел. Обосновала се е с това, че съдружникът Л. Ж., който е свикал и провел оспореното общо събрание, не е имал качеството на такъв, тъй като в предходен момент – 18.03.2008 год. е бил изключен и дружеството е продължило дейността си като Е. с едноличен собственик на капитала Е. Ж..
Първият въведеният петитум е за прогласяване нищожността на решенията на ОС от 25.03.2008 год.
При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на тези решения, в случай, че съдът приеме, че те не са нищожни и ОС е свикано и проведено от съдружник, имащ качеството на такъв.
Това е обусловило и вторият петитум – за отмяна на решенията на ОС, като противоречащи на закона и дружествения договор.
Първоинстанционният съд е приел, че Л. Ж. е имал качеството на съдружник към 25.03.2008 год., тъй като решението на ОС за изключването му не е било вписано в търговския регистър. Разгледал е иска по чл.74 ал.1 ТЗ и като го е счел за основателен е отменил оспорените решения на ОС. Липсва произнасяне с диспозитив по първият от предявените искове – за установяване нищожност на решенията.
Ищцата не е искала допълване на решението и не го е обжалвала в частта съдържаща произнасяне по неоснователността на установителния иск. Въззивна жалба е била депозирана от [фирма] и спорът по който САС е бил компетентен да се произнесе е досежно основателността на конститутивния иск, доколкото спорът по установителния е бил преклудиран. Съдържащото се в мотивите на въззивното решение произнасяне по приложимостта на чл.140 ал.4 ТЗ не е обуславящо крайния изход на спора по чл.74 ал.1 ТЗ, поради което и без значение са доводите в изложението, свързани със значението на отказа за вписване на решенията на ОС.
Частната жалба е неоснователна.
Доводите по нея са за нарушаване на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, както и за прекомерност на възнаграждението за процесуалния представител.
Първият от доводите произтича от това, че по отношение на преписа от молбата за разноски е приложен чл.50 ал.2 ГПК, поради това, че придружаващата я призовка е върната в цялост от адреса по чл.39 ал.1 ГПК с отбелязване, че адресът е посещаван многократно и кантората на адв.А.Иванова (съдебен адресат) е винаги затворена. Съдът е разпоредил изпращане на преписа на адреса на управление на дружеството, откъдето призовката също е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на живущия на адреса Вл.Т., „фирмата е напуснала адреса, къде е сега не е известно”. По отношение на нея е приложен чл.50 ал.2 ГПК.
Въззивният съд правилно е приложил чл.50 ал.2 ГПК, като позоваването в частната жалба на възможността по чл.47 ал.1 ГПК касае различна хипотеза.
Неоснователен е доводът за прекомерност на възнаграждението. Възнаграждението е съобразено с критериите на Наредбата за адв.възнаграждения, като следва да се отбележи, че неправилно е разбирането, че същото следва да се определя само съобразно минималния размер.
Редукция на размера по критерия на чл.9 ал.1 от Наредбата ще следва да бъде приложена само по отношение на възнаграждението за настоящата инстанция, тъй като с оглед липсата на критерий за допускане на касационно обжалване, правната помощ е до обема на депозирането на отговор по чл.287 ал.1 ГПК във фазата по чл.288 ГПК. Т.е. ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 792 лв., съставляващи ? от платеното възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1319 от 18.07.2011 год. по т.д.№ 1486/2011 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на [фирма] срещу Определение № 1939 от 25.10.2011 год. по т.д.№ 1486/2011 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. А. Ц. сумата 792 лв. (седемстотин деветдесет и два лева), представляващи направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.