Определение на ВКС-ТК, І т.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
София,09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
И. Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2070 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С Решение № 1739 от 09.11.2012 год. по т.д.№ 1941/2012 год. Софийският апелативен съд е отменил Решение № 403 от 20.04.2010 год. по т.д.№ 1894/2006 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.94 ал.1 т.1 ЗАПСП до размера на 30000 лв. В останалата му част и до предявения размер от 1000 лв. въззивният съд е счел искът за присъждане на обезщетение за вреди за неоснователен. Присъдена е законна лихва и разноски.
Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не е налице която и да е от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Предявен е иск с правно основание чл.94 ал.1 т.1 ЗАПСП за сумата 100000 лв.
Твърдението по исковата молба на [фирма] е, че през 2000 год. създал обект на авторско право, подлежащ на защита по реда на ЗАПСП – „AS-WIN” за автоматизирано двустранно счетоводство, като сорс-кодовете на софтуера са идентични с по стар негов програмен продукт „АС-91”. Едноличният собственик на капитала на [фирма] Д. В. е работила по трудов договор в ищцовото дружество ( [фирма] и [фирма]) в периода 1996-2001 год. След напускането си през 2001 год. незабавно започнала разпространението на програмния продукт „AS-WIN” под името „Счетоводна програма А.” с идентичен софтуерен код, интерфейс и упътвания за ползване на продукта, вкл. и сред постоянни клиенти на ищеца, възползвайки се от идентичността на двата продукта.
Последователно подържаната теза на ответника е, че искът е неоснователен, тъй като двата продукта не са идентични и наличието на вреди не е доказано.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че програмният продукт на ответника е създаден, чрез използване на идентични софтуерни кодове с тези на продукта AS-WIN, чийто автор е ищеца, налице е голяма степен на сходство в програмите – графично оформяне, взаимовръзка с хардуера, разположение на функционалните полета и бутони, сходно или идентично наименование на командите, буквално копирано текстово упътване. Приел е за установено, че създаването на конкурентния продукт е резултат на обстоятелството, че както едноличният собственик на капитала на [фирма], така и преките му разработчици в предходен период са работили в ищцовото дружество и са имали достъп до AS-WIN. Размерът на обезщетението е определен по реда на чл.94а ал.1 т.2 ЗАПСП, съобразно приходите на ответника от спорния продукт за периода 01.08.2001 – 06.11.2006 год.
Решението на въззивния съд е обжалвано [фирма] в частта с която искът е приет за основателен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на четири правни въпроса: „1./ За да бъде уважен искът по чл.94 ЗАПСП, необходимо ли е ищецът да притежава авторските права, които се твърди да са нарушени; 2./ За да бъде уважен иск за непозволено увреждане, какъвто е искът по чл.94 ЗАПСП, необходимо ли е наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претендираната вреда; 3./ Кои елементи на компютърната програма се закрилят от ЗАПСП и от международното право, в частност от Директива 91/250/Е. и Бернската Конвенция; 4./ Какво е съотношението между ЗАПСП и нормите на Общностното право на ЕС при защита на авторските права върху компютърни програми и следва ли ЗАПСП да се тълкува и прилага в смисъл, съответстващ на предвиденото в Директивите на ЕС в областта на авторското право и сродните му права?”.
Първият, третият и четвъртият от въпросите се свързват с основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, а вторият – с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение № 370/ 11.11.2011 год. по гр.д.№ 1740/2010 год. на ВКС-ГК, ІV г.о. и Решение № 243/10.06.2011 год. по гр.д.№ 1398/2010 год. на ВКС-ГК, ІІІ г.о.
Становището на настоящия съдебен състав, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 по отношение на посочения в п.2 въпрос произтича от следното:
Преди всичко, отричането на причинната връзка не е елемент от въззивното решение, а и цитираната задължителна практика не съдържа произнасяне по правен въпрос, сходен с поставения от касатора. Съставът на ІІІ г.о., се е произнесъл по правен въпрос досежно доказателствената тежест за установяване основанията по чл.45 ЗЗД, а съставът на ІV г.о. на ВКС – по разграниченията между основанията по чл.45, чл.49 и чл.50 ЗЗД – дали увреждането е настъпило, поради нечие неправомерно бездействие или поради дефект на увреждащата вещта, съобразно свойствата и.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочените по-горе три въпроса. Въпросът за материалноправната легитимация на ищеца като носител на авторските права по отношение на AS-WIN се поставя за пръв път, което е недопустимо. Пред инстанциите по същество ответникът-касатор е оспорвал идентичността на компютърните програми, а не правата на ищеца по отношение на първата от тях. Въпросът по п.3 – кои елементи на компютърната програма се закрилят от ЗАПСП и от международното право, в частност от Директива 91/250/Е. и Бернската Конвенция е поставен много общо и некоректно. Кои компоненти на програмата AS-WIN или кои компоненти на компютърните програми изобщо? Неясна е тезата на касатора, съдържаща се и в четвъртия от посочените въпроси, доколкото хармонизацията между Общностното и Националното право е залегнала в Гл.ІІІ ДФЕС и затова поставеният въпрос е по-скоро риторичен.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] не е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция и доказателства за сторени такива не са представени.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1739 от 09.11.2012 год. по т.д.№ 1941/2012 год. Софийският апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.