7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 08.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
И. Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2736 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5352/14.V.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. против решение № 658 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 5.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 3937/2012 г., с което е бил отхвърлен иск на този търговец с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответниците министерство на финансите и Агенция „Митници” с предмет солидарното им осъждане да заплатят на търговеца сума в размер общо на 339 370.48 лв., представляваща платени отчисления от стокооборота му в шест безмитни магазина при първоначална липса на основание за периода от 14.V.2005 г. и до крайния срок на действие на всеки един от процесните пет договора, както и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (13.V.2010 г.) и до окончателното й издължаване.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на [фирма]-София срещу горепосочените двама ответници да бъде уважен в предявения по делото негов размер, като те бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 339 370.48 лв., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, както и всички направени в инстанциите разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р. № 743/16.Х.2007 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 366/07 г.; в Опр. № 1463 на бившето V-то г.о. по гр.д. № 2394/1998 г.; в Р. № 419/1.VІ.2006 г. на І-во т.о. по т.д. № 12/06 г.; в Опр. № 190/15.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 1110/09 г.; в Решение № 429/21.VІ.2010 г. на І-во г.о. по гр.д. № 1151/09 г.; в Р. № 116/24.ІІІ.2011 г. на І-во г.о. по гр. дело № 401/2010 г.; в Опр. № 37/25.І.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 682/2010 г.; в Опр. № 328/24.ІV.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 777/2011 г., както и в ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС_по тълк. дело № 1/2000 г. и в ППВС № 7/27.ХІІ.1965 г., по следните седем правни въпроса:
1./ Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗР на закона за изменение и допълнение на закона за акцизите (отм.), изразяващо се в допускане на обратно действие на същата, след като изрично регламентираното такова било за в бъдеще, с конкретно посочен срок, чието начало започва с изтичане на срока на процесните договори?
2./ Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредби на административни актове, издадени от министъра на финансите на 30.ХІІ.2003 г., с които на търговеца настоящ касатор се разрешавало извършване на безмитна дейност и вменяващи му задължения да заплаща 2% от оборота си на Агенция „Митници”, като на същите норми се придава обратно действие?
3./ Представлява ли нарушение на нормата на чл. 302 ГПК извършеното от въззивния съд позоваване на решение на І-во отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 5730/2010 г., след като – за разлика от проведения исков процес, последното било „с различни основания, предмети, петитуми, искови периоди и страни”?
4./ Представлява ли процесуално нарушение необсъждането от страна на САС на обстоятелството, че ответниците не са ангажирали доказателства, даващи им основание да задържат получената неоснователно престация?
5./ Несъобразяването на атакуваното въззивно решение с изискванията на ППВС № 7/27.ХІІ.1965 г. за надлежно мотивиране на съдебния акт, води ли до определянето му като необосновано и противоправно?
6./ Налице ли са пропуски, допуснати от САС, както и налице ли е необоснованост при постановяване на обжалваното негово решение, ако решаващите изводи не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, нелогични са, има противоречие в мотивите и грешки в тълкуването на процесните договори?
7./ Дали приемането и обсъждането за първи път пред въззивната инстанция на възражение на ответното м-во на финансите за липса на преюдициално отношение между него и търговеца настоящ касатор, има за последица нарушаване правото на защита на последния, както и на основани принципи на правото?
Отделно в това свое изложение към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК търговецът настоящ касатор поддържа, че с допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол щяло да се преодолее „създаването и утвърждаването на непрецизна от гледна точка на прилагането на закона съдебна практика”, понеже в рамките на касационното производство щял да бъде даден отговор на същите /”поставените по-горе”/ правни въпроси „от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на финансите писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за неправилността на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи в отделно „изложение”, че ППВС № 7/27.ПІІ.1965 г. касаело различна хипотеза, неотносима към процесната и поради това без правно значение за допускане на касационния контрол.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Агенция „Митници” писмено е възразила чрез двамата свои процесуални представители както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че нито един от формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не е бил такъв, който да е от значение за решаване на спора по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която търговецът касатор очевидно схваща едностранчиво – без съобразяване на кумулативното изискване, че формулираните в изложението му към жалбата правни въпроси следва да са такива от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото въобще, в какъвто смисъл са разясненията дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Отделно от това релевираните от касатора въпроси с поредни номера 3, 4, 5, 6 и 7 от изложението към жалбата му се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, но отъждествяването на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния в сочената хипотеза.
Налице е обаче предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, но само по въпрос № 5 от изложението към касационната жалба: противоречие на атакуваното въззивно решение с постановката на т. 5 от ППВС № 7/27.ХІІ.1965 г., както и с тази на ППВС № 1/1985 г. досежно надлежното мотивиране на съдебния акт
За да отхвърли претенцията за осъждане на посочените в исковата молба двама ответници солидарно да заплатят на [фирма] исковата сума в общ размер от 339 370.48 лв., САС е приел, че извършените от това д-во отчисления от стокооборота му по сметка на ответната Агенция „Митници” имали своето основание в сключените помежду им отделни договори за шестте обекта на безмитна търговия, а при липсата на данни по делото исковата сума да е постъпвала пряко по сметка на министерство на финансите, било ирелевантно обстоятелството как тя е била разходвана впоследствие и поради това тезата за наличие на солидарна отговорност между ответниците се оказвала лишена от аргументация. Същевременно, кредитирайки заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което извършените за исковия период отчисления от стокооборота на търговеца възлизали общо на сумата 455 996.69 лева, докато дължимият в действителност размер на отчислението, съобразно сключените през 1991 г. и 1995 г. с ответната Агенция „Митници” договори, бил в размер на 116 626.21 лв., въззивната инстанция е изградила решаващия си за изхода на делото извод, че с разликата между тези две суми, претендирана в процеса като „платена при липса на първоначално основание”, всъщност именно агенцията „се е обогатила без основание”. Независимо от това обаче, искът е бил отхвърлен и по отношение на това юридическо лице. Следователно налице е именно случай, от категорията на визираните в т. 5 на ППВС № 7/27.ХІІ.1965 г., при който „от мотивите на второинстанционното решение се вижда, че има основание за отменяване на обжалваното решение само в една част, но въпреки в диспозитива се отменява цялото решение”. В посочения смисъл атакуваното от [фирма]-София въззивно решение се явява постановено и в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 13 на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г., респ. с тези на ППВС № 1/1953 г. и съответно на ППВС № 2/1967 г. относно изискванията към формата и съдържанието на мотивите и хипотезите, в които констатираното несъблюдаване на същите би дало основание за преценка, че всъщност няма мотиви.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 568 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 8.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 3937/2012 г.
У К А З В А на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – ЧРЕЗ неговия процесуален представител адв. Х. А. от АК-В., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 6 787.41 лв. (шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2