1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№625
София, 25.11. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д № 3056 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ответника [фирма], [населено място] против Определение № 1677/16.06.2015г. на САС, ГО, 12 състав, с което е потвърдено определението на СГС /№ 2247/03.04.2015г. по т.д. № 5221/2014г./ за осъждането на дружеството да заплати на ищеца [фирма] направените по делото разноски /2 000лв. адвокатски хонорар и 1 297лв. държавна такса/ във връзка с прекратяване на производството по делото при оттегляне на иска поради плащане на претендираната сума в хода на процеса.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдението е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.78 ГПК /неприложимост на ал.2 и неправилно приложение на ал.4/ и на чл.237,ал.1 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени процесуалноправни въпроси, по които се иска допускане на обжалването: 1/ Има ли право на ищецът на разноски, когато делото е прекратено поради оттегляне на иска; 2/ Във връзка с нормата на чл.237 и чл.78 ГПК, допустимо ли е присъждането на разноски в тежест на ответника /при изрично заявено оспорване основателността на иска –т.е. липса на признание/, без в мотивите и диспозитива на съдебния акт да има произнасяне по основателността на исковата претенция; 3/ Има ли право ищецът на разноски за държавна такса, при направено от него искане, таксата да бъде възстановена от съда поради оттеглянето на иска; 4/ Допустимо ли е разширително тълкуване на нормите на чл.78,ал.2 и ал.4 и чл.237,ал.1 ГПК. Позоваването е на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Отговор в срока по чл.276 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди определението на СГС, с което при оттеглянето на иска поради плащане в хода на процеса на исковата сума, на ищеца са присъдени направените разноски, САС е съобразил, че доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но не е налице хипотезата/чл.78,ал.2 ГПК/, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор-след връчването на препис от исковата молба.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въпросите за приложението на разпоредбата на чл.78,ал.1,ал.2 и ал.4 ГПК в хипотеза на искане за присъждане на разноски на ищеца, когато оттеглянето на иска му е резултат на изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса, произтича от съответствието на изводите на САС със задължителната за него практика на ВКС /т.е. изключено е и приложното поле на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/. С определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014г. състав на Първо гр.о. на ВКС е дал отговор на въпроса дали в определени случаи на ищеца могат да бъдат присъдени направените разноски, въпреки че той се е отказал от предявения иск. Прието е, че съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Споделена е съдебната практика, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената хипотеза. Акцентирано е върху поведението на ответника и причината, поради която е бил предявен, а впоследствие оттеглен искът.
Не е предмет на произнасяне въпросът за приложението на чл.237,ал.1 ГПК, поради което позоваването на тази разпоредба и искането за допускане на касационно обжалване по приложението й е неоснователно.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по третия въпрос следва от изводите на САС за несъстоятелност на твърдението, че ищецът не е формулирал искане за осъждането на ответника да му възстанови разноските за държавна такса. Счетено е, че подобно искане е направено алтернативно, след претенцията за осъждането на ответника да заплати на ищеца всички сторени за производството разноски.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1677/16.06.2015г. на САС, ГО, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: