2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№625
София, 23.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1851 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Ц. В., действащ в качеството на [фирма] срещу Решение № 563 от 27.12.2013 год. по гр.д.№ 681/2013 год. на Софийския окръжен съд с което е потвърдено Решение от 27.06.2013 год. по гр.д.№ 1000/2012 год. на Елинпелинския районен съд.
С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен до размера на 16224.29 лв. предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 20037.91 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 09.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 62708/2010 год. на Софийски районен съд, заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по договор за изработка, подвид „услуга” поддръжка и разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост, собственик на два от обектите в която е едноличният търговец.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 касаторът свързва с два въпроса: „Може ли въззивният съд да се произнесе по нередовна искова молба” – т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и „Прилага ли се тригодишната погасителна давност по отношение на периодични плащания” – ТР № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
За основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в изложението не се съдържа какъвто и да било въпрос или обосновка.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на който и да било от двата посочени въпроса произтича от следното:
Тезата на касатора за противоречие с т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК произтича от твърдението, съдържащо се в изложението, че претенцията на „Рум Сервиз”ЕООДЗ е за доставка на стоки и услуги на Етажната собственост, а търговецът дори не е член на етажната собственост. Дори това да е така, би се касаело за липса на материалноправна (активна или пасивна) легитимация, което е въпрос по същество, а не нередовност на исковата молба.
На второ място, няма спор, че едноличният търговец е собственик на два обекта (магазини) в сградата на етажната собственост (ЕС), а легитимацията на [фирма] се основава на сключен с ЕС договор за комплексно комунално обслужване.
Не е налице противоречие с ТР № 3/2012 год. и по отношение на втория от посочените въпроси. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно характеристиката на договора с ЕС от който произтича вземането, както и липсата на „периодичност на плащанията” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, който е бил предмет на тълкуване с ТР № 3/2012 год. Становището му, че задълженията на едноличния търговец не се обхващат от по-благоприятната за него 3-годишна давност, не е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика.
Разноски от ответника по касация възлизат на 1700 лв. възнаграждение за адв.Н., което е било платено по банков път, съгласно представеното копие на платежно нареждане.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 563 от 27.12.2013 год. по гр.д.№ 681/2013 год. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК- да заплати на [фирма] с[ЕИК] сумата 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.