3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№626
София, 23.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1837 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № VІ-172 от 22.01.2014 год. по гр.д.№ 2138/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбите на [фирма] и на [фирма] срещу Решение № 116 от 05.07.2013 год. по гр.д.№ 558/2012 год. на Несебърския районен съд с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените при условията на частичност от [фирма] искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Ищецът [фирма] е обжалвал решението на РС-Несебър в частта с която искът с правно основание чл.82 ЗЗД е бил отхвърлен, а ответникът [фирма] – в частта с която искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е бил уважен.
Въззивният съд е приел за неоснователни и двете жалби, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на [фирма] обхваща само произнасянето по иска за неустойка, независимо от посочването, че се обжалва въззивното решени, без конкретизация коя негова част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на 4 въпроса.
Ответникът по касация [фирма] е представил отговор по чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи и по съществото на спора. Има искане за присъждане на разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на тях не е налице която и да било от кумулативните предпоставки, въведени с т.1 и т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, произтича от следното:
Исковете на [фирма] се основават на неизпълнението на договор от 22.06.2011 год. договор, по силата на който дружеството е следвало да внедри, организира, разработи и експлоатира система за мобилно платено паркиране. Срокът на договора е 5 годишен и няма спор, че действието му е прекратено предсрочно по инициатива на [фирма]. Твърдението по исковата молба е, че предсрочното прекратяване се е наложило поради невъзможността за изпълнение с оглед липсата на съдействие от страна на възложителя [фирма].
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че възложителят е бил неизправна страна по договора, поради което е присъдил договорна неустойка. Счел е за недоказан иска по чл.82 ЗЗД. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на ВнОС е стигнал до същите фактически и правни изводи.
Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са следните: „Представлява ли поведението на ищеца злоупотреба с право и може ли същият да черпи ползи от това поведение; Сочат ли наличните по делото доказателства за неизпълнение задълженията на ищеца; Може ли да бъде изпълняван договора, без подписването на приложенията към него; Може ли при установено неизпълнение на задълженията на ищеца по заплащане на дължимата цена, на същия да бъде присъдено обезщетение и неустойка?”.
Посочените въпроси нямат характеристиката на правни такива, съобразно селективния критерии на цитираното Тълкувателно решение. Въпросите касаят фактите по делото, по естеството си съставляват твърдение за необоснованост, а два от тях са и риторични. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да са съществени правни въпроси по които липсва установена съдебна практика или произнасянето по тях би довело до нова или различна аргументация имаща значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Касаторът ще следва да заплати на [фирма] сумата 1000 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК, съобразно заплатеното възнаграждение за процесуалния представител.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-172 от 22.01.2014 год. по гр.д.№ 2138/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-812020577 да заплати на [фирма] с ЕИК-[ЕГН] сумата 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.