Решение по т.д.№ 3558/2014 год. на ВКС-ТК І т.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№45
София,17.07. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 3558 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
Ищецът Д. М. С. е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА на постановеното на 07.05.2014 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 363/2013 год.
С това решение, А. съд е осъдил Д. С. да заплати на Е П. С. сумата 79000 лв., дължима по договор за спогодба, сключен на 15.11.2012 год. Присъдил е законна лихва, считано от 08.07.2013 год. и арбитражни разноски.
Искането за отмяна се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение е постановено по недействителна спогодба, тъй като е следвало договорът по чл.365 ЗЗД да бъде с нотариална заверка на подписите с оглед препращането към чл.417 т.3 ГПК. На второ място, Д. С. се позовава на това, че не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без участие на негов законен или процесуален представител, поради нередовното му призоваване. Бил призован от адресите на ул.Ц. С.” в [населено място] и в [населено място], к-с „Лагуна бийч”, но на ищеца Емил С. са били известни и други адреси от което е могъл да бъде редовно призован.
Ответникът по молбата Е П. С. в представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з., изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, поради просрочие, а по същество – неоснователна. Претендира разноски.
Като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема за установено следното:
Молбата е неоснователна.
А. съд е бил сезиран със спор, произтичащ от сключен на 15.11.2012 год. договор за спогодба, съгласно който Е С. и Д. С. са уредили отношенията си, възникнали по повод договор за заем за сумата 79000 лв. Страните са приели за безспорно, че заемателят С. е в забава по отношение връщането на посочената сума и са постигнали съгласие за способа и срока за погасяване на задължението ми към заемодателя С.. Включили са арбитражна клауза, както и клауза, гласяща, че „споразумението е документ по чл.417 ал.1 т.3 ГПК и може да послужи за изваждане на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника”.
АС при БГПП е бил сезиран на 08.07.2013 год. с иска на Е С. с твърдението, че сумата – предмет на договора за заем и спогодбата не е върната. Като адрес на ответника е посочен адресът по спогодбата – [населено място], [улица] ет.1. Уведомлението на АС при Б. е било върнато в цялост с отбелязване, че лицето е във Великобритания. Изискани са данни за актуален адрес на ответника и с писмо изх.№ АУ01-2789/02.09.2013 год., ГД”ГРАО” към М. е удостоверило, че и като постоянен и като настоящ адрес на Д. С. е адресът по исковата молба – [населено място], [улица] ет.1. Двукратно изпратените съобщения на АС при Б. са връщани в цялост с отбелязване, че лицето се е преместило на друг адрес и че пратката е непотърсена. Поради това, арбитражният съд е дал ход на производството и въз основа на представените от ищеца доказателства е постановил решението си.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна на арбитражното решение е неоснователна произтича от следното:
Искането за отмяна, поради наличието на предпоставките по чл.47 т.2 ЗМТА е неоснователно.
Вземането на Е С. към Д. С., което е било предмет на арбитражното производство произтича от договор за спогодба – чл.365 ЗЗД. Договорът е консенсуален, неформален, като писмената форма е необходима само за доказването му. Ако подписите на страните са нотариално удостоверени по реда на чл.590 ГПК, документът би могъл да бъде използван за снабдяване с изпълнително основание по облекчения ред на заповедното производство. Ако нотариална заверка липсва, както е в случая, то договорът е действителен, но вземането по него може да бъде реализирано чрез осъдителен иск, предявен в спорно производство. Към този способ е прибягнал кредиторът С., сезирайки АС при Б. съобразно арбитражната клауза, сдържаща се в договора, оспорването на чиято действителност е неоснователно.
Неоснователни са и доводите на Д. С., свързани с прилагането чл.47 т.4 ЗМТА. Както бе посочено по-горе, ищцовата теза е, че като ответник в арбитражното производство С. не е бил редовно призован.
За арбитражното производство ответникът-молител е бил призоваван с писма с обратни разписки от адреса, който е бил посочен в спогодбата и който съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес, съобразно удостоверението на ГД”ГРАО”. Няма спор, че призовките за арбитражното производство не са били връчени на ответника. ВКС е имал случай да посочи, че правилата на арбитражното производство са специални спрямо общия процесуален ред по ГПК и Правилникът на АС при Б., за разлика от ГПК не се основава на установяване факта на връчването на призовката, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице от адреса по местоживеене или адреса на управление. Т.е. позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.49 ГПК е без значение. Отбелязването на пощенския служител, че лицето не е намерено на адреса и има данни да се е преместило или, че не е потърсило пратката, въпреки оставеното известие, документира опита за връчване, което е достатъчно съгласно чл.12 ал.1 и 2 вр.чл.11 ал.2 предл.2 ПрАСБТПП. Обстоятелството, че на ищеца С. са били известни и други, неофициални данни за местонахождението на ответника С. е без значение и не може да се вмени в негова тежест посочването им. Това е валидно и за служебни справки в Търговския регистър от страна на АС при Б. при хипотезата, че страните по делото са конституирани в качеството им на физически лица.
С оглед изхода на спора, ищецът ще следва да заплати направените от ответника на разноски в размер на 2900 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв.Ц..
Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Д. М. С. за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА на Решение от 07.05.2014 год. по В. № 363/2013 год. от Арбитражния съд към Б., като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. М. С. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Е П. С. с ЕГН-[ЕГН] сумата 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.